— Властите в Сана не са чак такива глупаци — увери ни Бък. — Всъщност са доста изобретателни, което е и една от причините все още да не са увиснали на бесилките. Ще съобщят за атаката, но ще кажат, че е имало четирима убити. Или двайсет. Или колкото там решат. Няма да споменат за никакъв пленник.
Така си беше. Все пак реших да напомня нещо на всички.
— Някой в Гумдан може да съобщи на Ал Кайда, че в затвора има разприказвал се пленник, който е виждал Пантерата в Мариб.
— Напълно възможно, но да се надяваме, че това няма да накара Пантерата да си плюе на петите — отвърна Бък. — Ако има изтичане на информация от Гумдан до Ал Кайда, ще бъде споменато и името Джон Кори.
Именно. Нали затова ходих в Гумдан.
Бък се обърна към Кейт.
— Някакви въпроси към Джон или Пол?
— Възможно ли е показанията на пленника да са изфабрикувани? — попита ме Кейт. — Може ли това, което сте чули, да не е цялата истина?
Определено не обичам да бъда разпитван от жена си, но въпросът си го биваше.
— Възможно е — отвърнах. — Но пленникът изглеждаше искрен.
Погледнах Бренър, който потвърди думите ми и добави:
— Беше уплашен и отчаян.
— Какво беше поведението на полковник Хаким по време на разпита? — попита го Кейт.
— Не беше от най-щастливите — отвърна Бренър. — Определено искаше да ни разкара, поради което мисля, че всичко това не е било постановка и дезинформация.
Кейт и Бък кимнаха. Продължихме още известно време в същия дух и след десетина минути Бък каза:
— Добре. Изглежда, че ни е предоставена възможност. Така че при липсата на някаква нова или противоречива информация си мисля, че първата ни екскурзия из страната от Аден ще бъде в Мариб.
Очевидно.
Бък продължи:
— Ако Пантерата не е там, поне ще видим онези великолепни предислямски руини.
На кой му пука? Руини ли ти се гледат? Иди в Нюарк.
— Не знаем дали Пантерата е все още там, но съм сигурен, че ако останем да го търсим, той ще разбере — посочих. — Освен това сега знаем, че Пантерата има хора в Мариб, сред които и племенен шейх, така че дори да се е махнал заради атаката, ще се върне, за да ни посрещне на своя територия.
— Точно така — съгласи се Бък. — И ще можем да разгледаме руините, докато го чакаме.
— Чудесно.
— Сега знаем къде да заложим стръвта и капана — отбеляза Бренър.
Стръв? Какво стана с примамката?
— Ако приемем, че полковник Хаким мисли по същия начин, не се изненадвайте, ако го видим там — рече Бък.
Така си беше. В Мариб можеше да стане пренаселено. И можехме да подплашим Пантерата. Но все пак залагах, че Джон Кори на територията на Пантерата ще е неустоима примамка за него.
След това Бък се спря на темата за възможната атака на Ал Кайда срещу „Шератон“ в Аден.
— Специалният екип на ФБР, хора от ДСС и морските пехотинци в „Шератон“ са в пълна готовност, както и целият американски персонал в хотела — увери ни той. — Освен това официално уведомяваме йеменското правителство на най-високо ниво за възможното нападение, така че те нямат друг избор, освен да засилят мерките за сигурност около хотела.
Естествено, не се сдържах.
— Така ще можем да спим по-спокойно там.
— Изобщо няма да спите, също като йеменската армия — увери ни Бък.
Смешно. Не чак толкова.
— Последната атака срещу „Шератон“ в Аден беше преди американците да се наместят там — каза Бък. — По време на една от гражданските войни през осемдесетте. Бунтовническа група изстреля няколко мини по хотела. По онова време Южен Йемен се държеше от комунистите и те позволяваха алкохола, което е най-доброто, което може да се каже за тях. Както и да е, бунтовниците бяха фундаменталисти и коктейлната зала представляваше оскърбление за тях.
— Когато аз бях в „Шератон“, си измисляхме смешни имена на коктейлите — припомних си. Добре де, ще ви кажа. — Силно експлозивно мохито. Мини мартини. Любимият ми беше Падащ космос.
Никой не намери това за смешно. Май човек трябва да е на място, за да го оцени.
— Има ли друго място, където бихме могли да отседнем в Аден? — попита Кейт.