— Шейсет хоумръна. Триста петдесет и шест средни удара. Гра.
— Боже мой — казах аз.
— Боже мой — повтори Шели Капон.
— Ясно, това е папагалът, който е познавал Папа.
— Същият.
Махнах шала.
Не знам какво очаквах да видя под избродираната дума. Може би някакъв миниатюрен ловец с ботуши, ловна куртка и широкопола шапка. Или пък малък рибар с подстригана брада и поло, кацнал на дървена летва. Нещо мъничко, нещо литературно, нещо човешко, нещо фантастично, но не и папагал.
А вътре имаше просто папагал.
При това не беше кой знае какъв красавец. Имаше вид, сякаш не е спал от години; една от онези опърпани птици, която никога не си чисти перата и не полира клюна си. Беше мръснозелен и черен, с притъпено кехлибарена човка и кръгове под очите като на някой таен пияница. Такива като него обикновено наполовина излитат, наполовина изскачат от баровете в три сутринта. Абсолютна утайка в папагалския свят.
Шели Капон прочете мислите ми.
— Ефектът е по-добър с шал върху кафеза.
Отново сложих шала върху решетките.
Мислите ми препускаха бързо. После се помъкнаха едва-едва. Наведох се и прошепнах:
— Норман Мейлър.
— Не можеше да си спомни азбуката — каза гласът под шала.
— Гертруд Стайн.
— Страда от крипторхизъм1 — произнесе гласът.
— Мили Боже — ахнах аз.
Отстъпих назад. Вперих поглед в покрития кафез. Замигах към Шели Капон.
— Наистина ли си даваш сметка какво е това, Капон?
— Златна мина, скъпи Реймундо — изграчи той.
— Монетен двор — поправих го аз.
— Безкрайни възможности за изнудване!
— Поводи за убийство! — добавих.
— Само си помисли! — Шели изсумтя в питието си. — Помисли колко биха платили само издателите на Мейлър, за да накарат тая птица да млъкне!
Отново се обърнах към клетката.
— Франсис Скот Фицджералд.
Мълчание.
— Пробвай „Скоти“ — подсказа Шели.
— А-а-а — обади се гласът под шала. — Добър ляв, но не много добър замах. Приятен съперник, но…
— Фокнър.
— Добри средни удари, строго самостоятелен играч.
— Стайнбек!
— Финишира последен в края на сезона.
— Езра Паунд!
— Премина в по-долните лиги през трийсет и втора.
— Мисля… че… трябва да пийна.
Някой пъхна чаша в ръката ми. Пресуших я и кимнах. Замижах, усетих как светът се завърта веднъж, после отворих очи и погледнах Шели Капон, класическия кучи син на всички времена.
— Има и нещо още по-фантастично — каза той. — Досега чу само първата половина.
— Лъжеш — отвърнах. — Какво още може да има?
Той ми се усмихна — в целия свят единствено Шели Капон е способен да ти се усмихне по абсолютно зъл начин.
— Ето какво. Помниш ли как през последните си години тук Папа имаше проблеми с прехвърлянето на съчиненията си върху хартия? Е, замислял е още един роман след „Острови на течението“, но по една или друга причина така и не го написал. Да, романът бил готов в главата му — сюжетът си бил на място и много хора го чували да споменава за него, — но явно просто не го написал. Затова отивал в „Куба Либре“, пиел чашка след чашка и водил дълги разговори с папагала. Реймундо, през всички онези пиянски нощи Папа е разказвал на Ел Кордоба именно последния си роман. И в крайна сметка птицата го научила.
— Последната му книга! — възкликнах аз. — Последният роман на Хемингуей! Ненаписан, но запаметен в мозъка на един папагал! Господи!
Шели ми кимаше и се усмихваше като паднало херувимче.
— Колко искаш за птицата?
— Скъпи, скъпи Реймундо. — Шели Капон разбърка питието си с кутре. — Какво те кара да смяташ, че създанието се продава?
— Продаде един път майка си, после я открадна и я продаде отново под друго име. Стига, Шели. Попаднал си на нещо голямо. — Обърнах се замислено към покрития кафез. — Колко телеграми си пуснал през последните четири-пет часа?
— Стига бе! Ужасяваш ме!
— Колко телефонни разговора за сметка на другата страна си провел от сутринта?
Шели Капон скръбно въздъхна и извади от джоба на кадифеното си сако смачкано копие на телеграма. Взех я.
Приятелите на Папа се срещат в Хавана да си спомнят на птица и бутилка. Заявки чрез телеграми или идвайте с подписани чекове и отворени умове. На първия се сервира най-напред. Бяло месо на народни цени. Международни издания, книги, списания, телевизия, право за филмиране.
Боже мой, помислих си и пуснах телеграмата на пода, докато Шели ми подаваше списъка с получатели:
„Тайм“. „Лайф“. „Нюзуик“. „Скрибнър“. „Саймън и Шустър“. „Ню Йорк Таймс“. „Крисчън Сайънс Монитор“. Лондонският „Таймс“. „Монд“. „Пари-Мач“. Един Рокфелер. Неколцина Кенеди. Си Би Ес. Ен Би Си. Ем Джи Ем. „Уорнър Брос“. И тъй нататък, и тъй нататък. Списъкът бе дълъг като моята задълбочаваща се меланхолия.
1
Състояние, при което при раждане тестисът не се спуска в скротума, а се задържа в коремната кухина — Б.пр.