1857
Книгите не се правят като бебетата, а като пирамидите; след създаването на дълго обмислян проект огромни каменни блокове се повдигат един върху друг с изнурителен, непосилен, многолетен труд. И всичко това нахалост. Стои си пирамидата ей тъй насред пустинята. Но се възвисява над нея, смайващо огромна. Чакали опикават фундамента й, а буржоата се катерят към върха й и прочие… Да се доразвие сравнението.
1857
Един латински израз гласи приблизително следното: „Със зъби да вдигнеш петаче от боклука.“ Тази метафора се е прилагала за скъперниците. Аз съм като тях — пред нищо не се спирам само и само да открия злато.
1967
Вярно е, че много неща ме ожесточават. В деня, когато престана да негодувам, ще се простра на сцената като марионетка със скъсани конци.
1872
Сърцето ми остава непокътнато, но чувствителността ми е някъде притъпена, другаде — изострена, като стар нож, който толкова начесто точат, та е нащърбен и лесно се чупи.
1872
Никога досега духовното не е било тъй маловажно. Никога досега не е била тъй явна омразата към всичко велико — пренебрежение към красотата, ненавист към литературата. Винаги съм се опитвал да живея в кула от слонова кост, но един прилив от лайна оплисква стените й и има опасност да я срути.
1873
Още продължавам да въртя на струг изреченията си подобно на еснафа, който стругова на тавана си халки за салфетки — така си намирам занимавка и си доставям удоволствие.
1875
Въпреки съвета ти не успявам да „закоравея“. Чувствителността ми е съвсем изострена — нервите и умът ми са болни, много болни, усещам го. Но както и да е. Ето че пак взех да се оплаквам, а не искам да те натъжавам. Ще си позволя само една забележка по твоето сравнение със „скалата“. Знай, че много старият гранит може да се превърне в глинени пластове.
1875
Чувствам се така, сякаш съм без корени — топка изсъхнали водорасли, подмятана от вълните.
1880
Кога ще й се види краят на моята книга? Въпрос. Ако е речено да излезе следващата година, отсега нататък не ми остава минута за губене. Но има моменти, когато съм толкова уморен, че направо се размеквам и потичам като камамбер на слънце.
3
Злато в морето
За рибарската мрежа могат да се дадат две определения в зависимост от гледната точка. Обикновено се казва, че тя е приспособление за ловене на риба от рехаво оплетена връв. Но образът може да се преобърне, без да се накърни логиката му, и мрежата да се опише така, както я е видял един духовит лексикограф; той я е нарекъл сбор от дупки, съшити с връв.
По същия начин може да се разгледа и жанрът биография. Влачена по дъното, мрежата се пълни, сетне биографът я изтегля, сортира улова, хвърля във водата едно-друго, останалото складира, нарязва на парчета и продава. Но представете си онова, което не е хванал. То винаги е много повече. Животописът се мъдри на полиците като дебел достолепен буржоа, самонадеян и невъзмутим. Биография за един шилинг ще ви предостави всички факти, биография за десет лири — и всички хипотези като добавка. Но помислете си колко много се е изплъзнало, колко е отлетяло със сетното дихание на описания човек. Как ще реагира и най-умелият биограф, ако героят му го причака и реши да се позабавлява с него?
За пръв път видях Ед Уинтъртън, когато сложи ръка върху моя избор в хотел „Европа“. Казвам го на шега, но си беше самата истина. Там се провеждаше панаир на книгата и аз посегнах малко преди него към „Литературни спомени“ от Тургенев. Сблъсъкът предизвика моментални извинения, изречени смутено и от двама ни. Когато стана ясно, че до тази ръкосхватка се е стигнало поради библиофилската ни страст, Ед измънка:
— Да излезем навън да си поговорим.
На две чаши блудкав чай проследихме пътищата, които ни бяха събрали пред една и съща книга. Аз му разказах за интереса си към Флобер; той сподели, че се занимава с Гос14 и английското литературно общество от края на миналия век. Рядко съм срещал американски учени и бях приятно изненадан, че Уинтъртън говори с досада за кръга „Блумсбъри“15; с радост оставял модернистите на своите по-млади и по-амбициозни колеги. На Ед Уинтъртън явно му харесваше да се представя за неудачник. Беше на четирийсет и няколко години, с пооплешивяла коса, гладка розова кожа и квадратни очила без рамки: делови учен, благоразумен и морален. Беше си купил английски дрехи, но въобще не можеше да заприлича на англичанин. Оставаше си от типа американци, които в Лондон вечно ходят с дъждобрани, защото са чували, че в този град дъждът се лее и от слънчево небе. Дори и във фоайето на хотел „Европа“ беше с дъждобран.
15
Кръг от писатели, философи и художници, сред които В. Улф, Р. Фрай, Б. Ръсел и Е. М. Форстър. Срещите се провеждали от 1904 г. докъм 1930 г. в домовете на видни интелектуалци в лондонския квартал Блумсбъри. — Б.пр.