— Нали разбирате, нямах друг избор. Искам да кажа, че ако се занимаваш с писатели, трябва да се отнасяш почтено към тях, прав ли съм? Трябва да уважаваш волята им дори ако другите не го правят.
Какъв самодоволен и гаден морализатор! Пъчи се с етиката си както проститутките с грима си. Какво безочие.
— В това негово последно писмо имаше и друго. Освен че умоляваше мис Хърбърт да изгори кореспонденцията, й даваше и доста озадачаващо указание: „Ако те попитат какво съм ти писал или как съм живял, моля те, излъжи ги. Или, тъй като най-малко аз мога да те моля да лъжеш, просто им кажи това, което предполагаш, че искат да чуят.“
Почувствах се като Вилие дьо л’Ил-Адам: за няколко дни ми бяха дали палто и скъп часовник, а после грубо ми ги бяха отнели. Слава богу, че в този момент се появи келнерът. Между другото, Уинтъртън съвсем не беше толкова глупав: отместил назад стола си, той разсеяно чоплеше нокти.
— Жалко за едно — рече, след като платих сметката с кредитната си карта. — Сега май не мога да финансирам мистър Гос. Но, убеден съм, ще се съгласите, че тук стои интересният въпрос за моралния избор.
Мисля, че забележката ми относно творческите и сексуалните способности на Гос беше крайно несправедлива; но не се стърпях.
4
Флоберовият бестиарий
„Аз привличам лудите и животните.“
Гюстав е бил Мечока. А сестра му Каролин е била Плъхчето („твоето любимо плъхче“, „твоето предано плъхче“ — подписва се тя; „мъничко плъхче“, „ох, плъхче добричко“, „палаво плъхче, послушно плъхче, клето плъхче“ — обръща се към нея брат й). Още когато Гюстав е бил двайсетгодишен, са го смятали за особняк, за мечок, за чудак; дори преди първия епилептичен припадък той е живеел с тази представа за себе си. „Аз съм мечок и искам да си остана в хралупата, в леговището, в моя кожух, в старата ми меча кожа; искам да си живея тихо и кротко, далеч от буржоата и буржоазките.“ След припадъка звярът се вселява трайно в него: „Живея сам, като мечок.“ (Думата „сам“ в това изречение би трябвало да се разбира като „сам, ако не се броят родителите ми, сестра ми, слугите, кучето ни, козичката на Каролин и редовните посещения на Алфред льо Поатвен“)
След като се възстановява, му е позволено отново да пътува; през декември 1850 г. в писмо до майка си от Константинопол той разгръща образа на Мечока, който вече обяснява не само характера му, но и литературната му стратегия.
„Ако се потопиш в живота, не можеш да го съзреш ясно: или много страдаш от него, или много се забавляваш. Според мен художникът е чудовищно създание, невиреещо в природата. Всички злочестини, които Провидението му стоварва, се дължат на упоритото му нежелание да приеме тази максима… Тъй че твърдо съм решил да се примиря и да живея както досега: сам, заобиколен от тълпата велики личности, които са моите единствени приятели… мечок с мечата си кожа за дружина.“
Излишно е да споменаваме, че тълпата велики личности не са гости в дома им, а компания, избрана от полиците на библиотеката му. Що се отнася до мечата кожа, той винаги е полагал грижи за нея: по време на пътешествието си из Ориента в две писма (Константинопол, април 1850 г.; Бени Суейф, юни 1850 г.) моли майка си да я съхранява добре. Племенницата му Каролин също си спомня тази най-забележителна вещ в неговия кабинет. Там от един часа на обяд се провеждали уроците й. Капаците на прозорците били затворени, за да не влиза жегата, а сумрачната стая ухаела на китайски благовонни пръчици и тютюн. „С един скок се хвърлях на любимата огромна кожа от бяла мечка и обсипвах с целувки голямата й глава.“
„Веднъж уловиш ли мечката, тя ще ти играе по свирката“, гласи една македонска поговорка. Гюстав не е играл по ничия свирка; Флобер не е бил ничий мечок.
„МЕЧКА — Обикновено я наричат Баба Меца. Да се разкаже анекдотът за сакатия, който, виждайки в бърлогата й паднал часовник, се спуснал вътре и тя го изяла.“
Гюстав е навличал кожите и на други животни. Като млад той е едновременно цял зверилник: усетил отсъствието на Ернест Шьовалие като физически глад, той е „лъв, тигър — тигърът от Индия — и огромна боа“ (1841); обзет от прилив на сили, решава, че е „вол, сфинкс, воден бик, слон, кит“ (1841). По-късно си избира само по едно животно в различните случаи. Той е стрида в черупката си (1845); охлюв в черупката си (1851); таралеж на кълбо (1853,1857). А също и гущер, който цял ден лежи на припек под благодатното слънце на Красотата (1846), и коприварче с писклив глас, което се крие вдън гори, за да не го чуе никой (пак 1846). Става кротък и плашлив като крава (1867); грохнал е като магаре (1867); ала при все това разплисква водите на Сена като делфин (1870). Работи като муле (1852); живее живот, който може да погуби три носорога (1872); бъхти се като впрегатни волове (1878) и съветва Луиз Коле да човърка творбата си като къртица(1853).