Нито пък се знае какво е станало с кучето.
4. Удавеното куче и измисленото куче. През януари 1851 г. Флобер и Дю Кан са в Гърция. Посещават Маратон, Елевсина и Саламин. Срещат се с генерал Моранди, бивш наемник, който се сражавал при Мисолонги; той гневно отрекъл пред тях клеветата, разпространявана от английската аристокрация, че в Гърция Байрон е стигнал до морално падение. „Беше знаменитост — казал им генералът. — Приличаше на Ахил.“ Дю Кан е описал пътуването им до Термопилите и как са препрочитали Плутарх на бойното поле. На 12 януари се отправили към Елевтера — двамата приятели, един драгоман и въоръжен полицай, когото взели за охрана. Изведнъж времето се развалило. Завалял проливен дъжд; равнината, през която минавали, се наводнила; шотландският териер на полицая бил внезапно отнесен от пороя и се удавил в един стремителен поток. Дъждът се обърнал на сняг, мракът се сгъстил. Облаци скрили звездите; озовали се в необятна самота.
Минал час, минал втори; снегът се набивал в гънките на дрехите им; изгубили пътя. Полицаят дал няколко изстрела във въздуха, но те останали без ответ. Премръзнали и подгизнали; нощта ги сварила в седловината сред негостоприемната местност. Полицаят се вайкал заради своя шотландски териер, а драгомана — с големи изпъкнали очи като на омар — не го бивало за нищо, дори за готвач не ставал. Както яздели предпазливо и напрягали взор да открият мъждукаща светлинка, полицаят се провикнал: „Стооой!“ В далечината се чувало куче. И тогава драгоманът изявил единствената си дарба: можел да лае като куче. Залаял с отчаяна настойчивост. Когато млъкнал, всички се заслушали и доловили ответен лай. Драгоманът пак задрал гърло. Напредвали бавно, като от време на време спирали, за да лаят и да се ослушват, така че да се ориентират. След като половин час яздили към селското куче, чийто лай все повече се усилвал, те намерили подслон за нощувка.
Не се знае какво е станало с драгомана.
Забележка: Може би е редно да добавим, че дневникът на Гюстав предлага по-различна версия на историята. Двамата с Дю Кан са единодушни за лошото време и датата, а също и за неумението на драгомана да готви (Гюстав минал на сухар, защото му втръснало от агнешко и твърдо сварени яйца). Но интересно защо в дневника му не се споменава, че са чели Плутарх на бойното поле. Кучето на полицая (във Флоберовата версия породата не е спомената) не било завлечено от пороя. Просто се удавило в дълбоката вода. Що се отнася до лаещия драгоман, Гюстав просто е записал, че като чули селското куче в далечината, той самият поръчал на полицая да гръмне с пистолета си. Кучето отвърнало с лай; полицаят пак стрелял във въздуха; така се добрали до подслона — по много по-нормален начин.
Не се знае каква е истината.
5
Засечки
При всяко случайно съвпадение или стечение на обстоятелствата в интелектуалните кръгове на английската средна класа веднага ще се намери човек, който да заяви: „Също като при Антъни Поуъл22.“ При малко по-сериозно вглеждане съвпадението се оказва незначително — типичен пример е срещата на двама съученици или състуденти, които случайно се засичат след няколко години раздяла. Но името на Поуъл се вметва, за да придаде тежест на събитието; все едно да повикаш свещеник да ти освети колата.
Съвпаденията не ми допадат много. Внушават мисълта за нечие призрачно присъствие: в миг усещаш как би се чувствал в една подредена вселена, в която всевластен бог дебне зад гърба ти и те наставлява, доста грубо при това, как да се вместиш в установения космически порядък. Предпочитам усещането, че нещата са хаотични, движещи се по своя воля — временно или вечно объркани, — предпочитам да чувствам осезателното присъствие на човешкото невежество, грубиянщина и глупост. „Каквото и друго да се случи — е писал Флобер след избухването на Френско-пруската война, — няма да надмогнем глупостта си.“ Дали просто е кокетирал с песимизма си? Или това е подкастряне на надеждите, необходимо, за да се измисли нещо умно, да се сътвори нещо хубаво?
22
Английски писател, в чието най-известно произведение „Танц в такта на времето“ съвпаденията играят важна сюжетна роля. — Б.пр.