Безобидните комични съвпадения изобщо не ме интересуват. Веднъж бях поканен на вечеря, където се оказа, че и седмината ми сътрапезници току-що са прочели „Танц в такта на времето“. Този факт не ме очарова, най-малкото защото дума не можах да обеля чак докато поднесоха сиренето.
А що се отнася до съвпаденията в книгите, ще ви кажа, че в този похват има нещо евтино и сантиментално; от естетическа гледна точка винаги изглежда долнопробен. Като например историята с трубадура, който минава тъкмо навреме, за да спаси честта на красивата девойка; или неочакваните, но удобни Дикенсови благодетели; или безболезненото корабокрушение край чуждоземен бряг, събрало отново братя и сестри или влюбени. Веднъж разкритикувах тази лесна хитрина пред един поет, човек, който явно се смяташе за майстор на римуваните съвпадения.
— Може би имате твърде прозаичен ум — заяви той.
— Ами разбира се — отвърнах аз самодоволно, — за да преценяваш проза, е нужен прозаичен ум.
Ако бях литературен диктатор, щях да забраня съвпаденията в художествените произведения. Е, може би не докрай. Бих позволил използването им в пикареската — там са си на място. Ами да: нека летецът, чийто парашут не се е отворил, да си се приземи точно в копата сено, нека добрият просяк с гангренясалия крак да си открие заровеното съкровище. Карай да върви, в пикареската става.
Разбира се, един от начините да легитимираме съвпаденията е да ги наречем похвати на иронията. По-умните така и правят. В края на краищата иронията е модерно средство, достоен партньор на усета и остроумието. Кой ще седне да я отрича? И все пак понякога се питам дали най-остроумната и уместна ирония не е просто добре замаскирана случайност, изкусно прикрито съвпадение.
Не зная какво е мислил Флобер за съвпаденията. Надявах се, че им е дал определение в своя безпощадно ироничен „Речник на готовите истини“; но той скача от съвкупление на съдийство. И все пак любовта му към иронията е явна. Това е една от неговите особености, които най-много го доближават до съвременността. В Египет той изпаднал във възторг, като разбрал, че думата алме, означаваща „интелектуалка“, е изгубила първоначалния си смисъл и с нея вече назовават проститутките.
Дали иронията не обсебва и живота на своя създател? Флобер е бил убеден, че е така. През 1878 г., когато се навършвали сто години от смъртта на Волтер, честванията били организирани от някой си Мение, производител на шоколад. „Горкият стар гений — възкликва Гюстав, — и сега не можа да се отърве от иронията на съдбата.“ А тя е преследвала и самия Флобер. Когато е писал за себе си „Привличам лудите и животните“, е трябвало да добави „и иронията“.
Вземете „Мадам Бовари“. Обвинена е в нецензурност от Ернест Пинар, прокурора, печално прославил се и със съдебното дело срещу „Цветя на злото“. Няколко години след като романът бил оправдан, се разкрило, че Пинар е анонимният автор на твърде цинична стихосбирка. Флобер доволно потрил ръце.
А сега надникнете в самата книга. Два от най-паметните моменти в нея са прелюбодейното пътуване на Ема във фиакъра със спуснатите завеси (сцена, която пазителите на морала намират за особено скандална) и последните думи от романа: „Наскоро получи Почетния кръст“, които потвърждават буржоазния апотеоз на аптекаря Оме. И тъй, изглежда, идеята за фиакъра е хрумнала на Флобер в резултат на чудатото му поведение в Париж, когато от страх да не налети на Луиз Коле пътувал навсякъде в закрит файтон. Та значи средството, към което прибягнал от някакво целомъдрие, после е било използвано от него, за да улесни сексуалната авантюра на героинята си.
С Почетния кръст на Оме пък става тъкмо обратното: животът имитира и иронизира изкуството. Само десет години след като написал последния ред на „Мадам Бовари“, Флобер, заклет противник на буржоазията и яростен враг на правителството, приел титлата Кавалер на Почетния легион. Следователно финалният ред от живота му папагалски е повторил финалния ред от неговия шедьовър: на погребението му се появил отряд войници, които дали залп над ковчега и така се простили по стара национална традиция с един от най-невероятните и сардонични кавалери на Франция.