Под прозореца има двуезично кошче за боклук с правописна грешка. Френският надпис гласи: PAPIERS26. (Колко авторитетно звучи този език: „Шофьорската книжка, моля! Паспортът!“) Английският превод не се задоволява с лични книжа; той заявява, че тук се съхраняват политически документи: ХАРТИ. Липсата на една буква в думата си казва думата. Когато Флобер за пръв път вижда изписано името си — обявява се предстоящото публикуване на „Мадам Бовари“ в шест книжки на „Ревю дьо Пари“, — от него е изпаднала буквата „л“: Фобер27.
„Ако някой ден се появя на литературната сцена, ще бъда в бойни доспехи“, самонадеяно е заявявал по-рано той.
Но дори в бойни доспехи, могат да те наръгат в слабините или под мишницата. Както посочва на Буйе, вариантът на името му е само на една буква разстояние от нежелателен комерчески каламбур: бакалинът на улица „Ришельо“, точно срещу Комеди Франсез, се казвал Фобе. „Още не съм се появил, а жив ще ме одерат.“
Обичам тези извънсезонни плавания през Ламанша. Когато си млад, харесваш вулгарните месеци, яркостта в разгара на сезоните. Поостарееш ли, научаваш се да цениш междувремието, колебливите месеци. Може би така признаваш, че за теб нещата вече нямат някогашната категоричност. Или пък това е най-обикновено предпочитание към празните фериботи.
В бара има едва пет-шест души. Един от тях се е изтегнал на отсрещната пейка и дреме. Приспивното потракване на масите изтръгва от него първото похъркване. През този месец няма ученически екскурзии; залата за видеоигри, дискотеката и киносалонът са притихнали. Дори барманът има време да си побъбри с този-онзи.
Вече трети път в продължение на една година потеглям за Диеп. Ноември, март, ноември. Само за да пренощувам там няколко пъти, макар че прескачам и до Руан. Не е далеч от Англия, но промяната се усеща. Има разлика, да. Небето над Ламанша например изглежда съвсем друго от френския бряг; светлината му е по-чиста, но и по-променлива. Небето е сцена на безкрайни възможности. Не че се поддавам на романтични настроения. Влезте в галериите по бреговете на Нормандия и ще видите какво обичат да рисуват тамошните художници: гледката на север, все нея и нея. Крайбрежната ивица, морето и динамичното небе.
Английските художници никога не са се тълпели в Хейстингс, в Маргейт или Истборн — защо да се взират в един навъсен, скучен проток?
Не ходя само заради светлината. Отивам във Франция заради онези неща, които се забравят, докато не ги видиш отново. Например касапниците. Сериозността на техните pharmacies. Поведението на децата им в ресторант. Пътните знаци (Франция е единствената позната ми страна, където предупреждават за опасността от чукундур по пътя: BETTERAVES, видях веднъж изписано в червен триъгълник под рисунка на залитаща кола). Кметствата с пищни фасади. Виното, което можеш да дегустираш във варовикови пещери край шосетата…
Мога да продължа, но стига толкова, че да не се отплесна да ви разправям за липите, играта на були и залците хляб, натопени в стипчиво червено вино — на това му викат la soupe à perroqet, папагалова чорба.
Всеки си има списък на предпочитанията и чуждият списък винаги ни се вижда неоснователен и сантиментален. Онзи ден попаднах на един, озаглавен „Какво харесвам“. Изброяваше се:
„… марули, канела, сирене, бахар, марципан, дъх на окосена трева (да продължавам ли?)… рози, божури, лавандула, шампанско, широта на политическите възгледи, Глен Гулд…“
Списъкът на Ролан Барт не се различава много от другите — с едно си съгласен, друго те подразва. След „медокското вино“ и „разнообразието“ Барг одобрява „Бувар и Пекюше“. Хубаво, браво, караме нататък. Какво следва?
„Разходка по сандали на бос крак из тесните шосета на Югозападна Франция.“ Това ти стига, за да подкараш колата към Югозападна Франция и да метнеш някой и друг чукундур по тамошните шосета.
В моя списък фигурират pharmacies. Французите, изглежда, винаги са по-целенасочени. Не задръстват аптеките си с надуваеми топки, фотоапарати, шнорхели или алармени устройства против крадци. Фармацевтите знаят защо са там и не се опитват на излизане да ти пробутат карамелени бонбони. Усещам, че им се доверявам, сякаш са прочути лекари.