10. Ето едно от последните изявления в живота на Гюстав, произнесено без никакво безпокойство: Чувствам как ей сега ще припадна. Слава богу, че ми се случва днес; много щеше да е неприятно, ако ме сполетеше утре, във влака.“
11. На перона. Кроасе днес. Огромната фабрика на мястото на някогашното Флоберово имение бълва ли, бълва хартия. Влязох вътре; на драго сърце ме поведоха из помещенията. Сред парата се взирах в цистерни, вани, корита… Толкова влага, за да излезе накрая нещо толкова сухо като хартията. Попитах моята придружителка дали произвеждат хартия за печатане на книги. Всякаква произвеждали. Разбрах, че обиколката ми ще е лишена от сантименталност. По един конвейер над главите ни се придвижваше барабан, широк шест-седем метра, на който бе намотана хартия. В тази обстановка изглеждаше нелепо огромен, като скулптура с предизвикателни размери в стил попарт. Споделих, че прилича на гигантско руло тоалетна хартия. Жената потвърди, че е именно това.
Навън съвсем не беше по-тихо, отколкото в сумрака на фабриката. По шосето, където някога е била пристанищната алея, бучаха камиони. И на двата бряга трещяха пилотонабиващи чукове. Минаващите кораби до един надуваха сирени. Флобер често твърдял, че самият Паскал навремето е посетил имението в Кроасе, а според местната легенда абат Прево бил написал „Манон Леско“ именно тук. Сега няма кой да повтаря такива измислици; а още по-малко — кой да им вярва.
Валеше тягостен нормандски дъжд. Спомних си за коня в полумрака на отсрещния бряг и за тихия плисък при лова на змиорки. Дали в тази мрачна търговска артерия още се въдят змиорки? Ако въобще ги има, сигурно са с вкус на течни горива и перилни препарати.
Погледът ми зашари нагоре по течението и изведнъж го видях. Тумбест, тресящ се влак. Отпреди бях забелязал релсите, изопнати между шосето и водата; мокри от дъжда, сега те лъщяха самодоволно. Без много да се замислям, бях решил, че по тях се придвижват разкрачените подемни кранове. Но не, на Флобер дори това не му е било спестено. Товарният влак се бе проточил, дълъг около двеста метра, и се канеше да профучи покрай лятната къща на писателя. Сигурно щеше да изсвири присмехулно, щом се изравни с нея; може би пренасяше отрови, помпи за клизма и тарталети с крем или пък пособия за химици. Не ми се щеше да наблюдавам подобно нещо (иронията на съдбата често е грубовата, дори безпощадна). Качих се в колата си и потеглих.
9
Несбъднатият Флобер
Оставете какво са строили.
Важно е какво са разрушили.
Оставете къщите. Вижте празнините между тях.
Оставете тези улици. Спомнете си онези, които вече ги няма.38
Важно е и какво не са построили. Това са къщите, за които са мечтали, но са оставили само на скица. И дръзките булеварди на въображението. Важна е и онази неизвървяна лъкатушна пътека между колиби с покриви като перуки; а също и измамните слепи улици, които те подлъгват, че тръгваш по красива алея.
Имат ли значение ненаписаните книги на писателите? Лесно е да ги забравим, като приемем, че тази неосъществена библиография не би съдържала друго освен несполучливи идеи, благоразумно изоставени проекти, смущаващи внезапни хрумвания. А не бива да е така: внезапните хрумвания често са най-добрите, възторжено реабилитирани при повторно обмисляне, след като веднъж са били презрително отхвърлени. Да не говорим, че понякога се отказваме от една идея не от страх, че няма да издържи на проверка. Въображението не всяка година дава плод както една хубава овошка. Тъй че писателят трябва да обере цялата реколта — веднъж тя е богата, друг път сносна, а понякога съвсем оскъдна. В годините на изобилие винаги има една дървена скара в прохладния тъмен таван, където писателят от време на време надниква и — о, боже! — ето на̀, докато той усилено е работил долу, някои от плодовете на тавана са се спаружили, по други са избили петна, има и загнили. Какво може да направи той?
Ненаписаните творби на Флобер съдържат и една друга идея. Ако най-блаженият миг в нечий живот може да бъде несбъднато приключение в публичен дом, то тогава най-блаженият миг за писателя може да е хрумването за онази книга, която никога не ще бъде написана и осквернена от точно определена форма, нито пък изложена пред чужди очи, не тъй добронамерени като на автора.