8. Не се е потопил в живота.
„Можеш да опишеш виното, жените и славата при условие че не си пияница, влюбен, съпруг или войник. Ако се потопиш в живота, не го виждаш ясно: или много страдаш, или много се опияняваш от него.“ Това не е признаване на вина, а възражение, че обвинението е неправилно формулирано. Какво имате предвид под „живота“? Политиката ли? Този въпрос вече го обсъдихме. Или може би емоционалният живот? Чрез семейството, приятелите и любовниците си Гюстав е опознал всички мъки по пътя към Голгота. Имате предвид женитба? Странно обвинение, макар да не е ново за него. Създава ли бракът по-ценни романи от ергенството? Многодетните писатели по-добри ли са от бездетните? Бих искал да видя статистиката ви.
Най-подходящият живот за писателя е онзи, който му дава възможност да напише най-хубавите си книги. Убедени ли сме, че нашата преценка по въпроса е по-точна от неговата? Флобер не е бил тъй встрани от живота както мнозина други: в сравнение с него Хенри Джеймс е бил направо монах. Флобер може и да е искал да живее в кула от слонова кост…
8.а. Искал е да живее в кула от слонова кост.
… но не е могъл. „Винаги съм се опитвал да живея в кула от слонова кост, но един прилив от лайна оплисква стените й и има опасност да я срути.“
Трябва да се отбележат три неща. Първо, писателят избира сам, доколкото може, дали ще се потопи в живота, или не. Въпреки славата си на отшелник Флобер не е бил с ясна позиция по този въпрос. „Създал ли е някога пиян човек гуляйджийска песен?“ Знаел е, че не. От друга страна, и заклетият трезвеник не е създал такава. Може би най-ясно се е изразил, като е казал, че писателят трябва да нагазва в живота както в морето, само че най-много до пъпа.
Второ, когато читателите критикуват живота на писателите — защо не е направил еди-какво си; защо не е протестирал в пресата; защо не е участвал по-дейно в живота? — не задават ли те всъщност един по-прост и суетен въпрос: защо не прилича повече на нас? Но ако един писател прилича много на читател, той ще си е читател, а не писател. Няма нищо сложно.
Трето, доколко обвинението засяга книгите му? Вероятно изказаното съжаление, че не се е потопил в живота, не се свежда до филантропична грижа за самия него: ако тоя човек имаше жена и деца, нямаше да се дразни от всичко. Ако се беше захванал с политика или сериозна работа или беше директор на своя стар лицей, нямаше да е така вглъбен в себе си. Едва ли става дума за това. Вероятно смятате, че в книгите му има недостатъци, които са можели да се поправят чрез промяна в живота му. Ако е така, мисля, че е време да ги споменете. Аз лично не смятам, че например описанието на провинциалните нрави в „Мадам Бовари“ има дефекти, които щяха да бъдат отстранени, ако авторът всяка вечер си беше пил виното в компанията на някоя нормандска пастирка, страдаща от подагра.
9. Бил е песимист.
Аха! Започвам да ви разбирам. Бихте искали книгите му да са малко по-бодри, малко по-… как да го кажем… жизнеутвърждаващи. Каква странна представа за литературата имате! Да не би да сте правили докторат в Букурещ? Не знаех, че трябва да защитаваме писателите, задето са песимисти. Това е нещо ново, отказвам да го направя. Флобер е казал: „Изкуството не се прави с добри намерения.“ А също и: „Читателите искат творби, които подхранват илюзиите им.“
10. Не проповядва висши добродетели.
Сега вече изплюхте камъчето. Значи така ще преценяваме нашите писатели — по техните „висши добродетели“. Ами добре, май ще трябва и аз да налея малко вода във вашата воденица, в съдилищата това е практика. Да погледнем всички процеси срещу нецензурни творби: от „Мадам Бовари“ до „Любовникът на лейди Чатърли“. В тях винаги има някакъв елемент на игра, на подмилкване от страна на защитата. Някои могат да го нарекат тактическо лицемерие. (Еротична ли е тази книга? Не, милорд, твърдим, че ще има отблъскващо, а не притегателно въздействие върху читателя. Поощрява ли тя прелюбодеянието? Не, милорд, вижте как клетата грешница, която се отдава на разгулни удоволствия, в крайна сметка бива наказана. Критикува ли тази книга брака? Не, милорд, тя описва един порочен и безнадежден брачен съюз, та читателите да си вземат поука, че семейството им ще е щастливо само ако спазват християнското благонравие. Вулгарна ли е тази книга? Не, милорд, авторът я смята за целомъдрена.) Това, естествено, е една сполучлива юридическа аргументация, но понякога ми става малко мъчно, че нито един от онези адвокати, защитаващи истинска литературна творба, не е изградил пледоарията си върху най-обикновено предизвикателство. (Еротична ли е тази книга? Страшно се надяваме, че е такава, милорд. Поощрява ли прелюбодеянието, развенчава ли брака? Налучкахте, милорд, моят клиент цели именно това. Вулгарна ли е тя? Но, за бога, милорд, този факт направо избожда очите! Или казано другояче: моят клиент смята, че повечето от ценностите на обществото, в което живее, са гнилоч, и се надява, че книгата му ще подтикне към разврат, мастурбация, изневери и замерване на свещениците с камъни, а също така в нея се намеква — нека си го кажем, след като сме удостоени за малко с вниманието ви, — че продажните съдии трябва да се провесват за ушите. Защитата се оттегля.)