И тъй, накратко: Флобер ви учи да гледате истината право в лицето и да не си затваряте очите за последствията й; учи ви, както и Монтен, „да спите на възглавницата на съмнението“; учи ви да разчленявате реалността на съставните й части, за да разберете, че Природата винаги е смесица от жанрове; учи ви да използвате езика с най-точните му значения; а също и да не търсите в една книга само морални и социални лекове — литературата не е фармакопея; учи ви, че най-важното в живота са Истината, Красотата, Чувството и Стилът. А ако се вгледате в личния му живот, ще намерите пример за храброст, стоицизъм, приятелство; ще разберете значението на интелигентността, скептицизма и остроумието; нелепостта на евтиния патриотизъм; доброто качество да можеш да останеш сам в своето собствено пространство; омразата към лицемерието; недоверието в доктринерството; необходимостта от ясни думи. Така ли според вас трябва да бъдат представяни писателите? (На мене лично ми е все едно.) Това стига ли? Засега толкова, защото май поставям клиента си в неловко положение.
11. Бил е садист.
Хубава работа! Моят клиент беше нежна душа. Дайте ми за пример едно-единствено садистично или просто жестоко деяние в целия му живот. Ще ви разкажа най-нелюбезната му постъпка, която ми е известна: на някаква вечеринка без видима причина се държал грубиянски с една жена. Когато го попитали защо, отговорил: „Защото може да поиска да влезе в кабинета ми.“ Поне доколкото ми е известно, това е най-ужасната постъпка на клиента ми. Освен ако броите инцидента в Турция, когато пожелал да спи с някаква проститутка, макар да бил болен от сифилис. Признавам, че е било малко нечестно. Но това не му се е удало: момичето се съобразявало с елементарните предпазни мерки в своята професия, поискало да го прегледа и понеже той отказал, набързо го отпратило.
Разбира се, че е чел маркиз Дьо Сад. Та кой ерудиран френски писател не го е чел? Чувам, че и сега е на мода сред парижките интелектуалци. Клиентът ми е споделил с братята Гонкур, че Сад е „забавна глупост“. Вярно, че си е пазел няколко ужасяващи реликви; обичал е да разказва страшни истории; в по-ранните му творби има зловещи пасажи. Но вие заявявате, че имал въображението на Сад? Озадачен съм. Уточнявате, че „Саламбо“ съдържа сцени на смайваща жестокост. Отговорът ми е: мислите ли, че не са съществували? Смятате ли, че древността е била само рози, музика на лютни и каци мед, запечатани с меча лой?
11.а. В книгите му има много убити животни.
Той не е Уолт Дисни, така си е. Съгласен съм, че е проявявал интерес към жестокостта. И въобще към всичко е проявявал интерес. Освен Сад за него е съществувал и Нерон. Но чуйте как се произнася за тях: „Тези чудовища ми изясняват историята.“ Трябва да добавя, че по това време е само на седемнайсет години. И още нещо да ви цитирам: „Милея за победените, но и победителите обичам.“ Както вече споменах, той се стреми да бъде колкото французин, толкова и китаец. В Легхорн става земетресение: Флобер не се просълзява от съчувствие. Съжалява жертвите толкова, колкото и онези, които векове по-рано са издъхнали от изнемога, докато са робували на някой тиранин. Изумени ли сте? Това се нарича историческо въображение и означава не само да бъдеш гражданин на света, но и на всички времена. То е същото, за което Флобер казва „да бъдеш брат на всяка жива твар, от жирафа и крокодила до човека“. Нарича се „да бъдеш писател“.