12. Отнасял се е зверски с жените.
Жените са го обичали. На него му е било приятно в компанията им; на тях също; бил е галантен, склонен към флиртове. Спал е с тях. Но просто не ги е пожелал за съпруги. Това престъпно ли е? Може би язвителното му отношение към секса се определя донякъде от времето и средата му; но тогава кой от деветнайсети век не подлежи на бичуване? Поне е отстоявал честността в сексуалната връзка: затова и е предпочитал проститутките пред гризетките. С тази честност си е навлякъл повече неприятности, отколкото ако е бил лицемер — вземете за пример случая с Луиз Коле. Изричането на истината е звучало като безсърдечие. Но тази жена е била напаст божия, нали така? (Нека сам да си отговоря на въпроса. Според мен е била голяма досадница, звучи като такава. Макар че изслушваме само едната страна — Гюстав. Може би някой трябва да напише нейното мнение. Ами да, защо да не се възстанови нейната версия. Бих се заел с това. Да, най-сериозно.)
Смея да кажа, че много от вашите обвинения могат да бъдат обобщени под един наслов: Нямаше да ни хареса, ако ни познаваше. Поради което може би щеше да се признае за виновен, дори само за да види изражението на лицата ви.
13. Вярвал е в Красотата.
Май нещо ми се е запушило ухото. Сигурно от ушна кал. Почакайте да си затисна носа, че да го продухам.
14. Бил е маниак по отношение на стила.
Врели-некипели! Продължавате ли да смятате, че романът, подобно на Галия, се дели на три части — Идея, Форма и Стил? Ако е така, значи едва прохождате в прозата. Искате някакви основни правила за писане? Чудесно. Формата не е балтон, наметнат върху голото тяло на мисълта (какво остаряло сравнение, старо дори по Флоберово време); тя е самата плът на мисълта. Да си представяте Идея без Форма е все едно да си представяте Форма без Идея. В изкуството всичко зависи от претворяването: разказът за една въшка може да е толкова прекрасен, колкото и разказът за Александър Велики. Трябва да пишете, ръководени от чувствата си, и ако тези чувства са искрени, останалото ще си дойде от само себе си. Когато стихът е хубав, той не принадлежи към никаква школа. Един ред проза може да бъде завършен и непроменим като стих. Ако се окаже, че пишеш добре, обвиняват те, че нямаш идеи.
Всички тези максими принадлежат на Флобер, с изключение на една, която е на Буйе.
15. Не е вярвал, че Изкуството има социално предназначение.
Да, не е вярвал. Това е досадно. „Ти всяваш отчаяние — писала му Жорж Санд, — а аз нося упование.“ На което Флобер отвърнал: „Не мога да променя очите си.“ Творбата на изкуството е пирамида, която стои безполезна насред пустинята: чакали опикават фундамента й, а буржоата се катерят към върха й; да се доразвие сравнението. Искате изкуството да е лечебно средство? Тогава извикайте ЛИНЕЙКАТА „ЖОРЖ САНД“. Искате изкуството да казва истината? Извикайте ЛИНЕЙКАТА „ГЮСТАВ ФЛОБЕР“; но да не се изненадате, ако на идване ви премаже крака. Чуйте Одън: „Нищо не се е случило благодарение на поезията.“ Не си въобразявайте, че изкуството е предназначено да създава вдъхновение и самочувствие. Изкуството не е brassière45.
Поне не с английското значение на тази дума. Но не забравяйте, че на френски brassière означава спасителна жилетка.
11
Версията на Луиз Коле
Чуйте сега моята версия. Държа да ме изслушате. Я ме хванете под ръка и да се поразходим. Да, ето така. Какви истории имам да ви разкажа, ще ахнете! Хайде по кея, а после през онзи мост… не, не, по втория и може някъде да изпием по чашка коняк. А вземат ли да гаснат фенерите, ще се върнем. Нима се плашите от мен? Защо тогава ме гледате стреснато? Смятате ме за опасна ли? Е, това все пак е ласкателно, приемам комплимента. Да не би пък да се боите от това, което имам да ви разкажа? Аха… е, да, късничко е, но като сме тръгнали… не, не си дърпайте ръката! В края на краищата по-възрастна съм от вас, длъжен сте да ме закриляте.