Знам какво разправя за мене; известни са ми и одумките на приятелите му. Имала съм безочието да се надявам, че може да се ожени за мен. Но нали самият той ми е изпратил толкова писма, в които ми говори как бихме живели като семейство. Е, нямала ли съм право да се надявам? Твърдят, че съм проявила наглостта да отида в Кроасе и да направя скандал още на прага. Но нали когато се запознахме, Гюстав често ми пишеше как скоро ще му гостувам. Не съм ли имала повод да се надявам? Самозабравила съм се, говорят, като съм допускала, че един ден двамата с него можем заедно да напишем книга. Та нима той не ме увери, че един от разказите ми е шедьовър, а една от поемите ми би трогнала и камък. Не съм ли имала право да се надявам?
Знам още и какво ще стане с нас след смъртта ни. Бъдещите поколения ще направят прибързани заключения; такава е природата на потомците. Ще вземат страната на Гюстав. Веднага ще решат, че съм им ясна: ще изопачат моето великодушие и ще ме презрат заради любовниците, които съм имала; ще ме заклеймят като жената, застрашила в един момент създаването на книгите, на които те се наслаждават. Някой — може би самият Гюстав — ще изгори писмата ми; неговите (които грижливо съм пазила, макар да вредя на интересите си) ще оцелеят, за да потвърдят предразсъдъците на ленивите умове, които не желаят да прозрат истината. Аз съм жена, а също и писателка, която приживе е взела своя дял от отредената й слава; ето защо не очаквам съчувствие и разбиране от поколенията след нас. Тревожи ли ме това? Естествено, че ме тревожи. Но тази вечер не съм настроена отмъстително. Примирена съм, повярвате ми. Докоснете китката ми още веднъж, усещате ли пулса? Е, нали ви казах…
12
Речник на готовите истини
Ашил
По-големият брат на Гюстав. Човек с печално лице и дълга брада. Наследява работата и собственото име на баща си. Нагърбвайки се да осъществи мечтите на родителите си относно децата им, Ашил осигурява на Гюстав свободата да твори. Умира от размекване на мозъка.
Буйе, Луи
Литературната съвест на Гюстав, неговият акушер в писането, неговата сянка, дясна ръка и ляв ташак, негово външно подобие. Второто му собствено име е Хияцинт. Не тъй успешният двойник, от който се нуждае всеки велик човек. Да се проявява снизхождение към галантните му думи пред една стеснителна девойка с малък бюст: „Когато гърдите са плоски, мъжът е по-близо до сърцето.“
Волтер
Какво е мислел големият скептик на деветнайсети век за големия скептик на осемнайсети век? Бил ли е Флобер един Волтер на своята епоха? Бил ли е Волтер един Флобер на своята епоха? Histoire de l’esprit humain, histoire de la sottise humaine47. Кой от двамата го е казал?
Гонкур, братя
Спомнете си как се произнасят братята Гонкур за Флобер: „Макар по природа да е съвсем прям, никога не е напълно искрен в това, което казва, чувствува, изстрадва или обича.“ Спомнете си и всеобщото мнение за братята: завистниците, на които не бива да се вярва. Спомнете си, че и Дю Кан, Луиз Коле, племенницата на Флобер и самият той не са хора, на които трябва да се разчита за истината. Да запитаме най-настойчиво: как може да се опознае един човек?
Дон Кихот
Бил ли е Гюстав стар Романтик? Той е боготворял мечтателния рицар, погубен в едно грубо, материалистично общество. Думите „Madame Bovary, c’est moi“ са препратка към отговора на Сервантес, когато на смъртното ложе го попитали за първообраза на неговия прочут герой. (Вж. Травестия)
Дю Кан, Максим
Фотограф, пътешественик, кариерист, историограф на Париж и академик. Писал е със стоманен писец, докато Гюстав винаги е използвал паче перо. Цензурирал е „Мадам Бовари“, преди да се публикува в „Ревю дьо Пари“. Ако Буйе е литературното alter ego на Гюстав, Дю Кан е социалното му alter ego. Низвергнат от литературното общество, след като чрез спомените си е направил епилепсията на Флобер публично достояние.
Епилепсия
Стратегически ход, позволил на Флобер писателя да избегне традиционната кариера, а на Флобер човека — да избегне живота. Въпросът е на какво психологическо ниво влиза в действие тактиката. Дали симптомите на болестта му са били остри психосоматични състояния? Би било твърде банално, ако просто е страдал от епилепсия.