а. „Ето ги най-големите безсмислици: 1. Литературната критика, била тя хвалебствена или заклеймяваща; 2. Дружеството на трезвениците…“
Личен дневник
б. „В жандармите поначало има нещо толкова гротескно, че щом ги видя, и прихвам да се смея; тези ревностни крепители на закона винаги ми изглеждат комични, също като адвокатите, съдиите и професорите по литература.“
„По брегове и поля“
в. „За качествата на човека може да се съди по количеството неприятели, а за значението на едно произведение — по лошите отзиви за него. Критиците са като бълхите, които винаги скачат по чисто бельо и обожават дантелите.“
Писмо до Луиз Коле, 14 юни 1953 г.
г. „Критиката заема най-ниското стъпало в йерархията на литературата: почти всякога по отношение на формата, а по отношение на морала — винаги, без изключение. Тя стои по-ниско и от евтините стихчета и гатанките, за които се изисква поне мъничко остроумие и изобретателност.“
Писмо до Луиз Коле, 28 юни 1853 г.
д. „Критиците! Неизкоренимата посредственост, живееща на гърба на гениалността, която охулва и експлоатира! Порода майски бръмбари, унищожаващи най-прекрасните страници на изкуството. Така ми е дошло до гуша от книгоиздаването и злоупотребата с него, че ако утре Императорът забрани печатниците, ще измина целия път до Париж на четири крака, за да целуна задника му в знак на благодарност.“
Писмо до Луиз Коле, 2 юли 1853 г.
е. „Колко рядко се среща литературният усет! А археологията и историята, и изучаването на чужди езици би трябвало да се развиват все пак! В действителност съвсем не е така! Тъй наречените образовани хора стават все по-невежи в областта на изкуството. Убягва им неговата същност. За тях тълкуванията са по-важни от текста. Милеят за патериците, а не за краката.“
Писмо до Жорж Санд, 1 януари 1869 г.
ж. „Каква рядкост е да срещнеш критик, който знае за какво говори.“
Писмо до Йожен Фромантен, 19 юли 1876 г.
з. „Старата критика ги отврати, пожелаха да опознаят новата и си изписаха вестници със статии за театъра. Каква самоувереност! Какво упорство! Каква непочтеност! Обиди към шедьоврите, поклони пред посредствеността! Ами простотията на тези, които минават за учени, и глупостта на другите, които се славят като духовити!“
„Бувар и Пекюше“
Флобер и Буйе са учили в едно училище; споделяли са едни и същи идеи, посещавали са едни и същи проститутки; имали са еднакви естетически принципи и сходни литературни амбиции; всеки е пробвал перото си в драматургията като втори жанр. Флобер наричал Луи Буйе „моя ляв ташак“. През 1854 г. Буйе нощувал в Мант, в хотела, където навремето често се срещали Гюстав и Луиз Коле. „Спах в твоето легло — пише той — и срах в твоя клозет (каква забавна символика!).“ Поетът винаги е трябвало да се труди за прехраната си; романистът — никога. Отчетете какъв ефект е щяла да окаже върху творбите и славата им размяната на финансите.
„Едва ли има друг край с толкова приспивна атмосфера. Подозирам, че тя е допринесла много за мудността и затрудненията в работата на Флобер. Когато е мислел, че се бори с думите, всъщност се е борил с небето; може би при друг климат (сухият въздух го е въодушевявал) е нямало да бъде толкова взискателен или пък е щял да постигне същия резултат с по-малко усилия.“
(Андре Жид, „Бележки от Кювервил“, Сен Маритим. 26 януари 1931 г.) Направете коментар.
а. В словесен бой с по-малкия си син д-р Ашил-Клеофас Флобер поискал да му се обясни за какво служи литературата. Отвръщайки на въпроса с въпрос, Гюстав помолил баща си, след като е хирург, да му обясни за какво служи далакът. „Видя ли, нито ти, нито аз знаем за него нещо друго, освен че е необходим за организма, както поезията за душата.“ Доктор Флобер се признал за победен.
б. Далакът се състои от лимфна тъкан (бяла пулпа) плюс съдова мрежа (или червена пулпа). Той играе важна роля за премахването на старите или загиващи еритроцити в кръвта. Спомага за образуването на антитела: индивиди с изрязан далак произвеждат по-малко антитела. Съществува доказателство, че тетрапептидът, наречен туфтсин, се получава от белтъка, който се произвежда в далака. Въпреки че отстраняването му, особено в детска възраст, увеличава опасността от менингит и септицемия, далакът вече не се смята за жизненоважен орган: може да бъде премахнат без съществени последици за активността на индивида.