1862
Излиза „Саламбо“. Succès fou.11 Сент Бьов пише на Матю Арнолд: „Нашето голямо събитие е «Саламбо»!“ Романът предоставя тема за няколко маскарада в Париж и дори дава името на нов вид петифури.
1863
Флобер става чест гост на салона на принцеса Матилд, племенница на Наполеон Бонапарт. Мечокът от Кроасе лесно навлича кожата на светски лъв. Той самият приема гости в неделя следобед. През тази година за пръв път си разменя писма с Жорж Санд и се среща с Тургенев. Приятелството му с руския писател бележи началото на по-широка европейска известност.
1864
Гюстав е представен на император Наполеон III в Компиен. Апогей на светския му успех. Изпраща камелии на императрицата.
1866
Удостоен е с титлата Кавалер на Почетния легион.
1869
Издава „Възпитание на чувствата“. Винаги е твърдял, че това е шедьовър. Независимо от легендата за героичната борба (която самият той разпространява) писането му се удава лесно. Оплаква се много, но всички тези оплаквания са споделени в писма, леещи се с изумителна лекота. В продължение на четвърт век на всеки пет-шест години той произвежда по една голяма, солидна книга, изискваща сериозни проучвания. Може и да е агонизирал над думата, фразата, съзвучието, но не е преживял творческо изчерпване.
1874
Издава „Изкушението на свети Антоний“. Въпреки необичайността на творбата търговският успех е удовлетворителен.
1877
Издава „Три новели“. Признание от страна на читатели и критици; „Фигаро“ за пръв път помества хвалебствена рецензия за Флобер; за три години книгата претърпява пет издания. Флобер започва да пише „Бувар и Пекюше“. През тези последни години първенството му сред френските писатели е признато и от следващото поколение творци. Тачат го, славят го, благоговеят пред него. Неделните следобеди в дома му се превръщат в знаменателни събития за литературното общество. Хенри Джеймс посещава Учителя. От 1879 г. приятелите на Флобер започват да организират в негова чест ежегодни вечери, посветени на свети Поликарп12. През 1880 г. петимата съавтори на „Медански вечери“13, сред които Зола и Мопасан, му подаряват книгата с автографите си: подаръкът може да се разглежда като символичен поздрав на Натурализма към Реализма.
1880
Дълбоко почитан и всеобичан, Гюстав Флобер умира в Кроасе, като до края на дните си работи усилено.
II
1817
Умира Каролин Флобер (на година и осем месеца), второто дете на Ашил-Клеофас Флобер и Ан-Жюстин-Каролин Флобер.
1819
Умира третото дете Емил-Клеофас Флобер (на осем месеца).
1821
Ражда се петото дете — Гюстав Флобер.
1822
Умира четвъртото дете Жюл-Алфред Флобер (на три години и пет месеца). Брат му Гюстав, роден между две погребения, е болнав и никой не се надява, че ще живее дълго. Доктор Флобер купува семеен парцел в руанското гробище, където изкопава малко гробче за Гюстав. Но неочаквано за всички той оживява. Оказва се мудно дете с глуповато изражение, което часове наред седи кротко с пръст в устата. За Сартр той е „идиотът в семейството“.
1836
Начало на безнадеждната, завладяваща страст към Елиза Шлезингер, която изпепелява сърцето му така, че оттогава нататък е неспособен да обича всецяло друга жена. Връщайки се към миналото, той си спомня: „У всеки от нас има една приемна за Кралицата на сърцето. Аз зазидах вратата на моята.“
1839
Гюстав е изключен от лицея в Руан за непокорство и хулиганство.
1843
Юридическият факултет в Париж обявява резултатите от изпитите на първокурсниците. Комисията дава оценки с червени и черни топки. Гюстав получава две червени и две черни топки, което означава, че трябва да повтори годината.
1844
Тежък епилептичен припадък; след първия ще последват и други. „Всяка криза — пише след време Гюстав — беше като кръвоизлив в нервната ми система… Беше като мъчително изтръгване на душата от тялото.“ Правят му кръвопускане, дават му хапчета и настойки, предписват му специална диета, забраняват му алкохола и тютюна; налагат му да спазва строг режим на ограничения — инак съществувала опасност да предяви претенции към отдавна запазеното за него място в гробището. Още преди да е навлязъл в света, той се отдръпва от него. „Значи ти треперят като на девица“, подкача го по-късно Луиз Коле, и то основателно. През целия му живот, с изключение на последните осем години, мадам Флобер го задушава с грижите си за здравето му и осуетява плановете му за пътешествия. Постепенно, след десетилетия, тя се оказва по-болна от него. Когато Гюстав почти престава да й е грижа, тя се превръща в бреме за него.
13
Програмен сборник на групата млади писатели натуралисти. Всички новели в него са на военна тематика, като най-известна е „Лоената топка“ на Мопасан. — Б.пр.