— Празна ти е главата, брат! — закикоти се Берк. — Смяташ ли, че не е отчетена възможността за словесна грешка? Машината ще провери и вежливо ще отговори: „Моля, вашето твърдение е неправилно“ — край. Няма смисъл, Кеъри. Нито Бог, нито човек, нито Кеъри Хармън могат да оклонят вниманието на машината.
Кеъри се потопи в себе си. Цяла вечност седя, загледан в една точка. Накрая каза решително:
— Аз мога.
— Какво можеш?
— Да изкарам машината от равновесие.
— А бе я остави! Не можеш, но това не е чак толкова страшно. Никой не може.
— Вече казах — аз мога. Да подсладим с пет хилядарки — Кеъри говореше с въодушевление. — Пусни ме само за минутка, и ще я накарам да се шашне.
— Не ми трябват твоите мангизи. Просто защото ти, Кеъри, никога не се примиряваш със загубите, тъй че…
— Или си съгласен, или млъкни! — отсече Кеъри.
Берк въздъхна дълбоко.
— Аз съм си виновен, че набърках машината. За да ме изплашиш, предлагаш астрономическа сума. Значи ако се откажа, ти ще смяташ, че си спечелил. Ако не се откажа, ще спечеля, но пет хилядарки са пладнешки обир. Освен това ще ме намразиш за цял живот.
— Облогът остава в сила — отново отсече Кеъри.
— Ами хайде, щом си дявол… — Берк скочи и се приближи до машината. — Ако искаш да й кажеш нещо, говори пред този решетест отвор. Но изобщо не си въобразявай, че можеш нещо да изпотрошиш — машината е скрита зад стоманени листи с дебелина два дюйма.
— Честна дума, нямам никакво намерение да чупя твоята богиня. Ето, провери, дясната ми ръка — празна, лявата — празна, джобовете…
— Стига си се правил на идиот! Давай по-бързо, че ожаднях.
През прозрачната стена Берк видя, как Кеъри приближи до решетестия отвор, спря пред него и застина с отпуснати встрани ръце. Берк се напрягаше да разбере какво се крие зад това вцепенение, после са разсмя — просто играе цирк, реши той. Мисли си, че ще се изплаша и ще хукна да се отказвам…
После се намръщи — нежеланието да признаеш чуждо превъзходство винаги го изкарваше от нерви. Но ако пък не го спре, Кеъри ще стане просто един досаден и заядлив съсед, а бурята едва ли ще престане скоро.
Неочаквано вибрациите, които Берк долавяше през пода и които бяха станали привични като собственото му дишане, замряха. Трепкащите цветни лентички, закрепени на вентилатора над главата му, спряха своя весел танц. Лампите примигнаха и изгаснаха, остана само светлината от прозореца в края на коридора.
— Какво направи?! — Берк почти се нахвърли.
— Познай де.
— Глупак! — и Берк се захвана с пулта за управление, но уви — реакторът бе заглъхнал, вентилацията беше изключена, електрозахранването също. На панела светеше само една червена лампа: акумулаторите все още захранваха машината.
С бързи крачки Берк приближи до решетестия отвор и два пъти натисна аварийния бутон под него.
— Внимание — започна той. — Реакторът спря и всичко, освен теб, е без енергия. Какво се е случило?
Никакъв отговор, макар лампичката да светеше.
— Вироглава машинария, а? — подметна лукаво Беъри, но Берк не му обърна внимание.
— Отговори! Веднага! Искам да знам защо реакторът не работи!
Никакъв отговор.
— Кажи какво направи! — изкрещя Берк.
— Ще признаеш ли, че не беше прав?
— Да.
— И изгуби облога?
— Да.
— Е, тогава ще ти кажа — Беъри запали цигара и пусна тънка струйка дим с вид на победител. — Твоята железария може да е много силна в метеорологията, но от логика не разбира нищо. Позорно, като си помислиш колко логиката е свързана с математиката.
— Какво направи!
— Казах ти, срамно е, ама нищо. Просто твоята богиня, която сигурно струва милиони, сега си блъска кратуната над един парадокс.
— Над парадокс ли? — Берк едва не проплака.
— Точно така — усмихна се Кеъри, — над един хитър парадокс. Казах ти: няма нужда да я развалям, тя сама ще излезе от строя. Спомних си, че като студент в курса по логика решавахме една тарикатщина, наречена парадокс на Епименид. Подробности не помня, но беше нещо такова. Казвам ти например: „Всички юристи са лъжци“ — като истина ли ще го приемеш, или като лъжа? Аз съм юрист. Значи ако твърдението е истинно, аз лъжа, когато казвам, че всички юристи са лъжци. Но от друга, ако лъжа, значи твърдението, че всички са лъжци, е невярно. Получава се, че ако твърдението е лъжливо, то е истинно, а ако е истинно, то е лъжливо. Разбра ли?
Кеъри избухна в буен смях.
— Да беше се погледнал в огледалото, Берк! Никога не съм виждал такава физиономия. Както и да е… аз просто префасонирах парадокса и нахраних с него машинката. Докато ти ме зяпаше скептично, аз й подшушнах: „Отхвърли моето твърдение, тъй като всичко, което казвам, е лъжа“.