Физиономията на Берк наистина беше за ожалване.
— Разбираш ли, Берк? Тя прие моето твърдение и започна да го разглежда, за да го отхвърли. Но тя не може да го отхвърли, тъй като е истинно, а как може да е истинно, ако в него се казва, че всички мои твърдения са лъжа. Разбираш ли… По мутрата ти личи, че разбираш.
И отново се заля в смях.
— Не се кахъри, Берк! Ако те притеснява облога, забрави за него. Ако пък се ядосваш, че твоята любимка те подведе, горе главата — тя се оказа по-умна, отколкото предполагах. Аз си мислех, че ще й гръмне бушончето и край, но тя все още се труди. Сигурно е свикала всички блокове на помощ, ще направят съответната теория… Е, може би след няколко години.
Берк продължаваше да седи като гръмнат. Беъри сви усмивката си и го изгледа с недоумение.
— Какво има, Берк?
— Ти… Ти си идиот! — целият беше ярост.
— Защо?
— Ти си тъп дърдорко, Беъри! Ти си абсолютен кретен!
— Аз ли? — кресна Беъри. — Защото се оказах прав, нали? Защото те смазах, нали?
— Да, ти беше прав. Дори прекалено прав — изсумтя Берк. — Сега машината е мобилизирала всичките си блокове да реши твоето парадоксче. И ще е така, докато…
— Никога няма да го реши! — триумфираше Беъри.
— Никога… И докато се опитва да го реши, ние ще бъдем без светлина и топлина. Ние сме обречени, Беъри! Ние загиваме!
Температурата в станцията падаше твърде бързо.