За да възстанови това, което бе загубил от престижа си, генерал Пекъм започна да изпраща повече актьорски трупи, отколкото дотогава, и възложи на полковник Каргил задачата да осигури достатъчно възторжен прием на артистите.
Но в авиогрупата на Йосарян нямаше никакъв възторг. В авиогрупата на Йосарян имаше само постоянно увеличаващ се брой войници и офицери, които по няколко пъти на ден тържествено се отправяха към сержант Таузър, за да питат дали са пристигнали заповедите за връщането им в Щатите. Това бяха хора, изкарали своите петдесет полета. Сега такива имаше повече, отколкото на времето, когато Йосарян беше отишъл в болницата, и те все още чакаха. Тревожеха се и си гризяха ноктите. Бяха гротескни, приличаха на никому ненужни младежи по време на стопанска криза. Движеха се настрани като криви раци. Чакаха да се получат заповедите от щаба на Двадесет и седма въздушна армия, с които ги пращаха да служат в Щатите, където няма опасност за живота им. И докато чакаха, нямаше какво да правят, освен да се тревожат, да си гризат ноктите и да ходят тържествено по няколко пъти на ден при сержант Таузър, за да питат дали са пристигнали заповедите, с които ги изпращат в Щатите.
Беше въпрос на надпревара и те си даваха сметка за това, защото от горчив опит знаеха, че полковник Каткарт може всеки момент да повиши броя на изискваните полети. Не можеха да направят нищо, освен да чакат. Само Джоу Гладника намираше какво да прави, щом завършеше полетите си. Той имаше кошмари, от които крещеше нощем, и печелеше битки с юмруци срещу котката на Хъпъл. На всяко представление, уредено от ООЗВ, сядаше с фотоапарата си на първия ред и се опитваше да направи снимки под полата на русата певица с едри гърди, облечена в обшита с пайети рокля, която всеки миг можеше да се пръсне от опъване. Снимките никога не излизаха.
Полковник Каргил който винаги оправяше белите на генерал Пекъм, беше енергичен червендалест мъж. Преди войната беше жив, брутален и агресивен търговски директор, който пипаше здраво. Беше крайно некадърен търговски директор. Полковник Каргил беше толкова невъзможен търговски директор, че неговите услуги се търсеха много от фирми, които искаха да установят загуби, за да намалят данъците си. По целия цивилизован свят, от Батъри Парк до Фултън Стрийт, той беше известен като човек, на когото може да се разчита за бързо намаление на данъка. Заплатата му беше висока, защото често пъти е трудно да се стигне до фалит. Трябваше да почне от върха и с труд да слиза надолу, обаче имайки съчувствуващи приятели във Вашингтон, не беше лесна работа да се губят пари. Затова бяха нужни месеци усилена работа и грижливо объркване на планирането. Човек може да обърква, да дезорганизира, да пресмята погрешно и да пропуща всичко, да създава всякакви каши и тъкмо когато смята, че е обмислил всичко, правителството може да му даде някое езеро или гора, или петролно находище и да развали цялата работа. Дори при такива затруднения можеше да се разчита на полковник Каргил да съсипе и най-процъфтяващото предприятие. Той беше човек, който сам си бе пробил път в живота и не дължеше никому своята липса на успех.
— Войници — започна полковник Каргил пред ескадрилата на Йосарян, като отмерваше грижливо паузите си. — Вие сте американски офицери. Офицерите от никоя друга армия на света не могат да кажат това за себе си. Помислете върху това!
Сержант Найт помисли върху това и после учтиво уведоми полковник Каргил, че той говори на войниците и че офицерите го чакат на другата страна на лагера. Полковник Каргил му благодари отривисто и сияейки от самодоволство, тръгна през зоната. Чувствуваше се горд, понеже забеляза, че двадесет и деветте месеца военна служба не бяха притъпили неговия гений за некадърност.
— Войници — започна той своята реч към офицерите, като грижливо отмерваше паузите си, — вие сте американски офицери. Офицерите от никоя друга войска на света не могат да кажат това за себе си. Помислете върху това! Почака един миг, за да им позволи да помислят върху думите му. Тези хора са ваши гости! — извика той внезапно. Те са пропътували над три хиляди мили, за да дойдат да ви забавляват. Как ще се чувствуват те, ако никой не желае да отиде да ги гледа? Какво ще стане с техния дух? Вижте, офицери, не се касае за кожата на задника ми. А за тази жена, която днес иска да свири на акордеон пред вас, и е достатъчно стара, за да ви бъде майка. Как бихте се чувствували вие, ако вашата собствена майка изминеше над три хиляди мили, за да свири на акордеон пред поделения, които не искат да я слушат? Как ще се чувствува момчето, син на тази стара акордеонистка, когато то порасне и научи това? Ние всички знаем отговора на този въпрос. Обаче, офицери, не ме разбирайте зле. Посещението е всъщност напълно доброволно. Аз ще бъда последният полковник, който би ви заповядал да отидете на това представление, уредено от ООЗВ, и да се забавлявате, но сега желая всеки един от вас, който не е достатъчно болен, за да бъде в болница, да отиде на това представление на ООЗВ веднага и да се забавлява. Това е заповед!