Системата работеше чудесно за всички, особено за доктор Данийка — по този начин той имаше всичкото време, което му бе нужно, за да наблюдава как старият майор … де Къвърли хвърля конски подкови в частното си игрище, построено специално за тази цел, като все още носеше върху едното си око прозрачната превръзка, която доктор Данийка бе изработил за него от парче целулоид, откраднато от прозореца на канцеларията на майор Майор, преди месеци, когато майор … де Къвърли се завърна от Рим с повредена роговица на окото, след като бе наел там два апартамента за офицерите и войниците, които те да използуват по време на отпуските си. Доктор Данийка почна да ходи в амбулаторията едва откакто започна всеки ден да чувствува, че е много болен, и оставаше там само колкото да бъде прегледан от Гюс и Уес. Те никога не можаха да открият у него нещо, което да не е в ред. Температурата му беше винаги деветдесет и шест градуса и осем десети, което за тях беше напълно задоволително, щом той не възразяваше. Но доктор Данийка възразяваше. Той почваше да губи доверие в Гюс и Уес и смяташе да ги върне обратно в шофьорския взвод и да ги замести с някого, който може да открие, че у него нещо не е в ред.
Доктор Данийка бе лично запознат с известен брой неща, които съвсем не бяха в ред. Освен за здравето си той се тревожеше за Тихия океан и за прелетените часове. Здравето беше нещо, за което никой не може да бъде сигурен достатъчно дълго време. Тихият океан беше водна повърхност, заградена от всички страни от елефантиазис и други страхотни болести, където той можеше внезапно да бъде преместен, ако някога предизвика недоволството на полковник Каткарт, като прехвърли Йосарян към земния персонал. Прелетените часове бяха времето, което трябваше да прекара в полети всеки месец, за да получи надбавки. Доктор Данийка не обичаше да лети. В самолета се чувствуваше като в затвор. В един самолет няма абсолютно никакво място, където можеш да отидеш, освен в друга част на самолета. Доктор Данийка беше чувал, че хора, които обичат да се качват в самолет, всъщност дават отдушник на подсъзнателно желание да се изкачат обратно в майчината си утроба. Това му го бе казал Йосарян, който направи така, че доктор Данийка да получава надбавки за летене, без някога да се връща в утробата на майка си. Йосарян придумваше Макуот да вписва името на доктор Данийка в бордовия дневник в графата за тренировъчни полети или за пътувания до Рим.
— Нали разбираш тия работи — го беше придумвал доктор Данийка, като му намигваше хитро със заговорнически вид. — Защо да рискува човек, когато може да не рискува?
— Разбира се — съгласяваше се Йосарян.
— Какво значение има дали съм в самолета, или не?
— Никакво значение.
— Разбира се, точно това искам да кажа и аз — казваше доктор Данийка. — За да се върти светът, трябва му малко смазка. Едната ръка мие другата. Разбираш ли какво искам да кажа? Ти ще чешеш моя гръб, аз ще чеша твоя.
Йосарян разбираше какво иска да каже доктор Данийка.
— Не това исках да кажа — рече доктор Данийка, когато Йосарян започна да му чеше гърба. — Аз говоря за сътрудничество. За услуги. Ти ще ми направиш услуга и аз ще ти направя услуга. Разбра ли?
— Направи ми една услуга — помоли му се Йосарян.
— Няма да стане — отговори доктор Данийка. У доктор Данийка имаше нещо изплашено и свито, когато седеше унило на слънце пред палатката си. Седеше там толкова често, колкото му бе възможно, обут в кафявозеленикави летни панталони и лятна риза с къси ръкави, която бе избеляла и станала почти антисептично сива от ежедневното пране, на което я подлагаше. Приличаше на човек, който веднъж е замръзнал от ужас и след това никога не е могъл да се размрази напълно. Седеше сгушен, вдигнал тесните си рамена почти до ушите си, и разтриваше задната част на голите си мишци със загорелите си от слънцето ръце с лъскави, сребристи нокти, сякаш му беше студено. Всъщност той беше човек, изпълнен с много топлота и състрадание и постоянно му бе жал за самия него.