26
Арфи
В известен смисъл всичко стана по вина на Йосарян, защото, ако той не бе преместил бомбардировъчната линия по време на знаменитата обсада на Болоня, майор … де Къвърли може би щеше да бъде наблизо и да го спаси и ако майорът не бе запасил войнишкия апартамент с момичета, които нямаха къде другаде да спят, Нейтли може би никога нямаше да се влюби в своята курва, която седеше гола от кръста надолу в стаята, пълна с навъсени картоиграчи, които не й обръщаха никакво внимание. Нейтли бе скришом втренчил очи в нея, седнал в прекалено издутото жълто кресло, и се възхищаваше от отегчената, флегматична сила, с която тя приемаше пренебрежението на компанията. Тя се прозяваше и той бе дълбоко трогнат. Никога дотогава не бе виждал такава героична самоувереност.
Момичето се бе изкачило по стълбите до петия етаж, за да продаде тялото си на група преситени войници, но наоколо им бе пълно с момичета, които живееха в същия апартамент. Никой не я пожела на никаква цена, дори след като тя се съблече без особен възторг, за да ги прелъсти с високото си тяло, което беше твърдо, пълно и действително съблазнително. Тя изглеждаше повече уморена, отколкото разочарована. Сега седеше безучастно отпусната и си почиваше, гледайки играта с тъпо любопитство, докато неохотно се канеше да събере недисциплинираните си сили за скучното усилие, необходимо, за да навлече останалите си дрехи и да се върне на работа. След малко тя се размърда. Малко по-късно стана, несъзнателно въздъхна, летаргично вмъкна крака в дебелите си памучни гащи и в тъмната си пола, закопча обущата си и тръгна. Нейтли се измъкна след нея и когато почти два часа по-късно Йосарян и Арфи влязоха в офицерския апартамент, тя пак беше там и вмъкваше крака в гащите и полата си — бе почти като повтарящото се усещане на свещеника, че някога преди е бил в същото положение, само с тази разлика, че сега Нейтли стоеше унил и безутешен, пъхнал ръце в джобовете си.
— Иска да си ходи сега — каза той със странен, отпаднал глас. — Не иска да остане.
— Защо не й дадеш още малко пари да остане целия ден? — посъветва го Йосарян.
— Тя ми върна парите — призна си Нейтли. — Омръзнал съм й и сега иска да отиде да намери някой друг.
Когато обу обущата си, момичето се спря за миг да хвърли навъсено подканващ поглед на Йосарян и Арфи. Гърдите й бяха остри и големи под тънкия бял пуловер без ръкави, който очертаваше всичките и заоблености и гладко се разширяваше в горната част на съблазнителните й ханшове. Йосарян отвърна на погледа й и почувствува, че тя силно го привлича. Той разтърси глава.