— Честито! Отърва се от тая смет — беше невъзмутимият отговор на Арфи.
— Не говори така за нея! — извика Нейтли със страст и в гласа му звучеше и молба, и упрек. — Искам да остане с мен.
— Какво толкова особено има у нея? — каза Арфи подигравателно, с престорена изненада. — Най-обикновена курва.
— И не я наричай курва!
След няколко секунди момичето вдигна равнодушно рамене и тръгна към вратата. Нейтли с нещастен вид скочи напред да й отвори вратата. Върна се назад съкрушен и смаян, скръбта му бе красноречиво изписана на чувствителното му лице.
— Не се тревожи — посъветва го Йосарян най-благо, колкото можеше. — Вероятно пак ще можеш да я намериш. Знаем къде се навъртат курвите.
— Моля ти се, не я наричай така — каза умолително Нейтли, с вид, като че ли ще се разплаче.
— Извинявай — измърмори Йосарян.
Арфи крещеше весело и гръмогласно:
— Улиците гъмжат от стотици курви, не по-лоши от тая. Твоята не е дори хубава. — Той се изкикоти сладко със звънко презрение и авторитет. — Ами че ти се спусна да й отвориш вратата, сякаш си влюбен в нея.
— Мисля, че съм влюбен в нея — призна си Нейтли със засрамен, далечен глас.
Арфи сбръчка кръглото си, топчесто, розово чело с израз на комично недоверие.
— Ха-ха-ха! — изсмя се той, потупвайки с вид на преуспял човек издутите страни на тъмнозелената си офицерска куртка. — Абсурд. Ти, влюбен в нея? Наистина абсурд!
Същия следобед Арфи имаше среща с едно момиче от Червения кръст, чийто баща беше собственик на голяма фабрика за магнезиев хидроокис. — Ето, с такива момичета трябва да общуваш, а не с обикновени курви като тази. Ами че тя дори изглежда нечистоплътна.
— Това няма значение за мен! — изкрещя отчаяно Нейтли. — И няма ли да млъкнете? Не желая да говоря за нея с вас.
— Арфи, млъкни — каза Йосарян.
— Ха-ха-ха! — продължаваше Арфи. Мога да си представя какво ще кажат баща ти и майка ти, ако научат, че ходиш с мръсни повлекани като тая. Нали знаеш, баща ти е много фин човек.
— Няма да му кажа нищо — заяви Нейтли решително. — Няма да кажа нито дума за нея нито на баща ми, нито на майка ми, преди да се оженим.
— Да се ожениш? — Снизходителната веселост на Арфи нарасна неимоверно. — Ха-ха-ха-ха! Сега наистина говориш глупости. Ами че ти още не си достатъчно голям, за да знаеш какво е истинска любов.
Арфи беше авторитет по въпроса за истинската любов, защото беше вече истински влюбен в бащата на Нейтли и в изгледите да постъпи на работа при него след войната в качеството на някакъв директор като награда, че се е сприятелил със сина му. Арфи беше челен щурман, който, откакто бе завършил колежа, никога не знаеше къде се намира. Арфи беше един добросърдечен, великодушен челен щурман, който винаги можеше да прости на другите летци от ескадрилата, които го ругаеха яростно всеки път, когато се заблудеше при някой боен полет и ги преведеше над съсредоточен противовъздушен огън. Същия следобед той се загуби по улиците на Рим и въобще не намери момичето от Червения кръст, което беше добра партия за женитба и чийто баща беше собственик на фабрика за магнезиев хидроокис. Заблуди се при полета над Ферара, когато самолетът на Крафт бе свален и самият Крафт убит, отново се заблуди по време на безопасния полет над Парма и се опита да изведе самолетите към морето над град Легхорн, след като Йосарян бе хвърлил бомбите си върху незащитената цел на континента и се бе облегнал на дебелата бронирана преграда със затворени очи, стиснал ароматична цигара между пръстите си. Внезапно се чуха гърмежи на флак и веднага Макуот изпищя в микрофона:
— Флак! Флак! Къде, по дяволите, се намираме? Какво става, дявол да го вземе?
Разтревожен, Йосарян мигновено отвори очи и видя съвсем неочакваните издуващи се черни облачета, които се приближаваха към тях, идвайки отгоре, и самодоволното, кръгло като пъпеш лице на Арфи с неговите мънички очи, които приветливо и смаяно гледаха наближаващите ги пръскания на снарядите. Йосарян беше изумен. Кракът му рязко изтръпна. Макуот бе почнал да се изкачва и скимтейки, искаше инструкции по микрофона. Йосарян понечи да скочи напред, за да види къде се намират, но остана на мястото си. Не можеше да мръдне. Тогава забеляза, че е вир-вода. Погледна надолу към слабините си с някакво усещане за гадене и прималяване. Едно ярковишнево петно пълзеше бързо нагоре по предницата на ризата му, подобно на огромно морско чудовище, което се надига и се готви да го погълне. Ранен! Отделни ручейчета кръв потекоха надолу през напоения крачол като безброй неудържими рояци от червени гърчещи се червейчета и се сляха в локва на пода. Сърцето му спря да бие. Втори здрав удар разтърси самолета. Йосарян потръпна от отвращение при странния вид на раната си и обръщайки се към Арфи, писна за помощ.