— Преди миг угасих цигарата си. Още дими в пепелника ви.
Майор Сандерсън се закикоти.
— Много остроумно обяснение. Но смятам, че скоро ще открием истинската причина. — Той стегна хлабаво вързаните връзки на обувките си на двоен клуп и после премести един жълт линиран бележник от бюрото на скута си. — Та за онази риба, която сънувате. Нека поговорим за нея. Винаги е същата риба, нали?
— Не знам — отвърна Йосарян. — Трудно ми е да разпознавам риби.
— За какво ви напомня тази риба?
— За други риби.
— А за какво ви напомнят другите риби?
— Пак за други риби.
Майор Сандерсън се облегна назад разочарован.
— Обичате ли риба?
— Не особено.
— Но защо мислите, че у вас има такова болезнено отвращение към рибите? — запита тържествуващо майор Сандерсън.
— Много са лигави — отговори Йосарян, — И също много костеливи.
Майор Сандерсън кимна съчувствено с усмивка, която беше приятна и неискрена.
— Много интересно обяснение. Но предполагам, че скоро ще открием истинската причина. Харесва ли ви тази риба? Рибата, която държите в ръка?
— Нито ми харесва, нито не ми харесва.
— Противна ли ви е рибата? Имате ли някакви враждебни или агресивни емоции към нея?
— Съвсем не. Всъщност рибата по-скоро ми харесва.
— Значи харесвате рибата?
— О, не. Нито ми харесва, нито не ми харесва.
— Но вие току-що казахте, че ви харесва. А сега казвате, че нито ви харесва, нито не ви харесва. Хванах ви в противоречие, виждате ли?
— Да, сър. Май че ме хванахте в противоречие. Майор Сандерсън гордо написа „противоречие“ с дебелия си черен молив в бележника.
— А защо според вас — поде той, когато свърши и вдигна очи — казахте тези две твърдения, изразяващи противоречиви емоционални реакции към рибата?
— Предполагам, че имам амбивалентно отношение към нея.
Майор Сандерсън подскочи от радост, когато чу думите „амбивалентно отношение“.
— Вие наистина разбирате — възкликна той и възторжено стисна ръце. — О, вие не можете да си представите колко самотен бях тук: говорех ден след ден на пациенти, които нямат понятие от психиатрия, опитвах се да лекувам хора, които не се интересуваха ни най-малко от мен и от работата ми. Това създаваше у мен ужасно чувство на некомпетентност. — Сянка на безпокойство премина през лицето му. — Изглежда, че не мога да се отърся от него.
— Наистина ли? — попита Йосарян, чудейки се какво друго да каже. — Защо упреквате себе си за празноти в образованието на другите?
— Глупаво е, знам — отвърна смутено майор Сандерсън с неволен, лекомислен смях. — Но аз винаги съм намирал опора в доброто мнение на другите. Навлязох в пубертета малко по-късно от всичките си връстници, виждате ли, и това създаде у мен нещо като … е, разни проблеми. Просто съм уверен, че много, много голямо удоволствие ще ми достави да ги обсъждам с вас. Толкова ми се иска да почнем, че почти не ми се ще да се отклонявам сега и да се занимавам с вашите проблеми, но май че ще трябва. Полковник Фередж ще се сърди, ако научи, че отделяме цялото време за моите проблеми. Сега искам да ви покажа няколко мастилени петна, за да открия какво ви напомнят известни форми и цветове.
— Можете да си спестите труда, докторе. Всичко ми напомня за оная работа.
— Така ли? — извика майор Сандерсън с възторг, сякаш не вярваше на ушите си. — Сега вече наистина стигнахме до нещо. Имате ли понякога хубави еротични сънища?
— Рибата, която сънувам, е еротичен сън.
— Не, искам да кажа, истински еротични сънища — сънища, в които грабвате някоя гола женска за врата и я щипете, и я удряте с юмруци в лицето, докато я разкървавите, а после се хвърляте върху нея и я изнасилвате, а след това избухвате в плач, защото я обичате и мразите толкова много, че не знаете какво да правите. За такива еротични сънища обичам да говоря. Имате ли понякога такива еротични сънища?
Йосарян помисли малко с мъдър вид.
— Това е рибешки сън — реши той.
Майор Сандерсън се дръпна назад, сякаш бе получил плесница.
— Да, разбира се — съгласи се той студено и в държането му се усети остър, защитен антагонизъм. — Но все пак бих искал да сънувате такъв сън само за да видим как ще реагирате. За днес стига. Междувременно бих искал да намерите насън отговора на някои от тези въпроси, които ви зададох. Тези сеанси, знаете, не са по-приятни за мен, отколкото за вас.
— Ще говоря по въпроса с Дънбар — отвърна Йосарян.
— Дънбар?
— Той именно почна цялата работа. Това са негови сънища.
— О, Дънбар. — Майор Сандерсън се засмя подигравателно и самоувереността му се възвърна. — Басирам се, че Дънбар е онзи лош човек, който върши всички тези мръсни неща, в които ви обвиняват, нали?