— Той не е лош.
— И вие ще го защищавате до смърт, нали?
— Не чак до смърт.
Майор Сандерсън се усмихна презрително и написа „Дънбар“ в бележника си.
— Защо куцате? — запита той изведнъж, когато Йосарян тръгна към вратата. — И каква е, дявол да го вземе, тази превръзка на крака ви? Да не сте се побъркали?
— Ранен съм в крака. Затова съм в болницата.
— О, не, не сте ранен — тържествуваше злобно майор Сандерсън. — Вие сте в болницата заради камък в слюнчената жлеза. В края на краищата излиза, че не сте толкова хитър, а? Дори не знаете заради какво сте в болница.
— В болница съм заради ранения си крак. Майор Сандерсън не обърна внимание на довода му и се изсмя язвително.
— Е, поздравете от мен вашия приятел Дънбар. И ще му кажете да ми сънува този сън, нали?
Но на Дънбар му се гадеше, чувствуваше се замаян от постоянното главоболие и не бе склонен да сътрудничи на майор Сандерсън. Джоу Гладника имаше кошмари, защото бе изкарал шестдесет бойни полета и отново чакаше да си замине за дома, но не искаше да ги сподели, когато идваше на посещение в болницата.
— Никой ли няма сънища за майор Сандерсън? — питаше Йосарян. — Много ми е неприятно да го разочаровам. Той и без това се чувствува така отхвърлен.
— Сънувам много особени сънища, откакто ви раниха — призна си свещеникът. — По-рано всяка нощ сънувах, че жена ми умира или че я убиват, или че децата ми се задавят със залъци питателна храна и умират. Сега сънувам, че плувам под вода и една акула ме ухапва по крака, точно там, където е превързан кракът ви.
— Чудесен сън! — извика Дънбар. — Бас държа, че майор Сандерсън ще бъде във възторг от него.
— Ужасен сън! — извика майор Сандерсън. — Той е изпълнен с болка, осакатяване и смърт. Сигурен съм, че сте го сънували само за да ми направите напук. Знаете ли, щом сънувате такива гадни сънища, не съм много сигурен, че мястото ви е във войската.
Йосарян помисли, че е зърнал лъч надежда.
— Може би сте прав, сър — подхвърли хитро той. — Може би трябва да бъда причислен към земния персонал и изпратен в Щатите.
— Никога ли не ви е минавало през ум, че с вашето безразборно гонене на жени просто се мъчите да успокоите подсъзнателните си опасения от полова немощ?
— Да, сър, минавало ми е през ума.
— Тогава защо го правите?
— За да успокоя опасенията си от полова немощ.
— Ами защо вместо това не си изберете някаква невинна занимавка? — запита майор Сандерсън с приятелско съчувствие. — Например въдичарство. Наистина ли намирате сестра Дъкет толкова привлекателна? Бих рекъл, че е малко кокалеста. Знаете, по-скоро лигава и костелива. Като риба.
— Аз почти не познавам сестра Дъкет.
— Тогава защо я хванахте за гърдите? Само защото има гърди?
— Дънбар я хвана за гърдите.
— О, не почвайте пак — възкликна майор Сандерсън със жлъчно презрение и отвратен запокити молива си. — Наистина ли си мислите, че можете да се освободите от вина, като твърдите, че сте съвсем друга личност? Не ми харесвате, Форциори. Знаете ли това? Никак не ми харесвате.
Йосарян усети как го лъхна студеният, влажен вятър на лоши предчувствия.
— Аз не съм Форциори, сър — каза той плахо. — Аз съм Йосарян.
— Кой сте?
— Казвам се Йосарян, сър. И съм в болница заради ранения си крак.
— Вашето име е Форциори — обори го бойко майор Сандерсън. — И вие сте в болница заради камък в слюнчената жлеза.
— Хайде де, майоре — кипна Йосарян. — Мога ли да не знам кой съм.
— Аз имам тук официален войскови документ за доказателство — възрази майор Сандерсън. — Ще направите добре да се опомните, преди да е твърде късно. Най-напред сте Дънбар. Сега сте Йосарян. Утре ще ви хрумне да твърдите, че сте Уошингтън Ървинг. Знаете ли какво не е наред у вас? Вие имате раздвоено его, това не е наред у вас.
— Може би сте прав, сър — съгласи се дипломатично Йосарян.
— Разбира се, че съм прав. Вие имате лош комплекс за преследване. Мислите, че хората се опитват да ви навредят.
— Хората действително се опитват да ми навредят.
— Виждате ли? У вас няма уважение към прекален авторитет и отживели традиции. Вие сте опасен и извратен и трябва да бъдете изведен вън и застрелян.
— Сериозно ли говорите?
— Вие сте враг на народа!
— Да не ви е изхвръкнала чивията?
— Не, не ми е изхвръкнала чивията — изрева в отговор Добз с глас, за който той си въобразяваше, че е потаен шепот. — Джоу Гладника ги е видял, казвам ти. Видял ги е вчера, когато отлетя до Неапол да купи на черна борса климатична инсталация за къщата на полковник Каткарт. Там имало голям център за подменяване и било пълно с пилоти, щурмани и бордови стрелци, които се връщат в Щатите. Изкарали са по четиридесет и пет полета и това е всичко. Неколцина, които имали медал за раняване, били извършили дори по-малко полети. Нови екипажи пристигали масово от Щатите във всички други бомбардировъчни авиогрупи, за да заместят заминаващите. Искали всеки да служи, макар и кратко, в бойната зона, дори и административният персонал. Не четеш ли вестниците? Трябва сега да го убием!