— Защо пък аз? — беше вечното му оплакване и въпросът беше напълно уместен.
Йосарян знаеше, че това е уместен въпрос, защото събираше уместни въпроси и ги бе използувал, за да разстройва просветните събрания, които Клевинджър някога водеше две вечери седмично в палатката на капитан Блак от разузнаването заедно с очилатия ефрейтор, за когото всички знаеха, че вероятно е подривен елемент. Капитан Блак знаеше, че той е подривен елемент, защото носеше очила и употребяваше думи като панацея и утопия и защото не одобряваше Адолф Хитлер, който се бореше така успешно срещу противоамериканската дейност в Германия. Йосарян присъствуваше на просветните събрания, тъй като искаше да открие защо толкова много хора така упорито се мъчат да го убият. Неколцина други също се интересуваха и когато Клевинджър и ефрейторът с подривни намерения свършиха и направиха грешката да попитат дали има въпроси, въпросите се оказаха многобройни и на висота:
— Кой е Испания?
— Защо е Хитлер?
— Кога е прав.
— Къде беше онзи приведен и побелял старец, когото наричах татко, когато въртележката се повреди?
— Как беше асът в Мюнхен?
— Хо-хо, бери-бери.
— Глупости!
Тези въпроси заваляха като град и тогава Йосарян зададе въпроса, на който нямаше отговор:
— Къде са сноудените от миналата година? Въпросът ги обърка, защото Сноуден беше убит над Авиньон, когато Добз полудя във въздуха и изтръгна лоста за управление от ръцете на Хъпъл.
Ефрейторът се престори, че не разбира.
— Какво? — попита той.
— Къде са сноудените от миналата година?
— Май че не разбирам.
— Ou sont les neiges d’antan?4 — каза Йосарян, за да го улесни.
— Parlez en anglais5, за Бога рече ефрейторът. — Je ne parle pas francais6.
— И аз не говоря френски отговори Йосарян, който беше готов да го преследва през всички думи на света, за да измъкне, ако може, някакво сведение, но Клевинджър се намеси, блед, слаб, задъхан, и сълзи блеснаха като влажен слой върху хлътналите му очи.
В щаба на дивизията се разтревожиха, защото не можеше да се предвиди какво могат да измислят хората, щом веднъж се почувствуват свободни да задават каквито си щат въпроси. Полковник Каткарт изпрати подполковник Корн да сложи край на тази история и подполковник Корн успя да се справи със задачата си, като установи правило за задаване на въпроси. Правилото на подполковник Корн беше гениално хрумване, както той сам обясни в доклада си до полковник Каткарт. Според правилото на подполковник Корн можеха да задават въпроси само онези, които не задават въпроси. Скоро единствените хора, които присъствуваха, бяха онези, които никога не задаваха въпроси, и събранията въобще бяха прекратени, тъй като Клевинджър, ефрейторът и подполковник Корн се съгласиха, че не е възможно, нито е необходимо да се възпитават хора, които никога не питат за нищо.
Полковник Каткарт и подполковник Корн живееха и работеха в сградата на дивизионния щаб както всички членове на щаба, с изключение на военния свещеник. Сградата на щаба беше огромна, ветровита, остаряла постройка, изградена от ронлив червен камък, и имаше громолящи водопроводни тръби. Зад сградата се намираше модерното стрелбище с устройство за изхвърляне на глинени панички, което беше построено от полковник Каткарт изключително за забавление на офицерите от авиогрупата и където сега благодарение на генерал Дрийдъл всички строеви офицери и войници трябваше да прекарват най-малко осем часа месечно.
Йосарян стреляше по глинените панички, но никога не улучваше. Апълби стреляше по паничките и винаги умерваше. Йосарян не го биваше да стреля по панички, както не го биваше и в хазартните игри. Не можеше никога да спечели пари на комар. Дори когато мамеше, пак не можеше да спечели, защото хората, които мамеше, винаги бяха по-големи майстори в маменето. Това бяха две разочарования, с които той се бе примирил: никога нямаше да стане стрелец на панички и никога нямаше да спечели пари.
4
Ou sont les neiges d’antan? (фр.). — Къде е ланският сняг? — стих от френския поет Вийон. Йосарян цитира английския превод на този стих, за да употреби думата сняг (snow), която е първата сричка от името на загиналия Сноуден. — Б.пр.