— Да, виждам, че сте ходили — каза Йосарян и едва се сдържа да не се усмихне. — И какво стана?
— Боядисаха ми венците с мораво — отвърна свещеникът овчедушно.
— Боядисаха му с мораво и пръстите на краката — добави възмутено Нейтли. — И после му дадоха очистително.
— Но аз отидох пак тази сутрин да говоря с него.
— И пак му боядисаха венците мораво — каза Нейтли.
— Но успях да говоря с него — настояваше свещеникът, оправдавайки се с жаловит тон. — Доктор Данийка изглежда толкова нещастен човек. Подозира, че някой крои планове да го премести в тихоокеанската военна зона. През всичкото време мислел да се обърне за помощ към мен. Когато му казах, че имам нужда от неговата помощ, той почна да се пита дали наблизо няма някой свещеник, към когото мога да се обърна. — Свещеникът, обезсърчен, търпеливо чакаше, докато Йосарян и Дънбар се смееха. — Смятах, че е безнравствено човек да бъде нещастен — продължи той, сякаш се оплакваше и нареждаше насаме. — Сега вече не знам какво да мисля. Исках да взема темата за безсмъртието като основа на проповедта си в неделя, но ми се струва, че не трябва да чета проповед с тия морави венци. Полковник Корн беше много недоволен, когато ги видя.
— Отче, защо не дойдете при нас в болницата за известно време да се поотпуснете? — покани го Йосарян. — Тук ще бъдете много спокоен.
Безочливото и греховно предложение изкуши и развесели за миг свещеника.
— Не, няма да дойда — реши той неохотно. — Искам да си уредя пътуване до континента, за да говоря с един деловодител в щаба, на име Уинтъргрийн. Доктор Данийка ми каза, че той може да помогне.
— Уинтъргрийн е вероятно най-влиятелният човек на италианския фронт. Той е не само деловодител в щаба, но има достъп и до един циклостил. Но няма да помогне никому. Това с една от причините, поради които ще напредне много.
— Все пак бих искал да говоря с него. Трябва да има човек, който да може да ви помогне.
— Говори за Дънбар, отче — сряза го Йосарян с високомерен вид. — Аз имам на крака си тая рана за милиони, тя ще ме измъкне от строя. Ако тя не свърши работа, има един психиатър, който смята, че мястото ми не е във войската.
— На мен мястото ми не е във войската — захленчи завистливо Дънбар. — Сънят беше мой.
— Не е заради съня, Дънбар — обясни Йосарян. — Той харесва съня ти. За егото се касае. Смята, че то е раздвоено.
— Раздвоено е чак до долу — каза майор Сандерсън, който по този случай си бе завързал връзките на тежките войнишки обуща и бе пригладил черната си като въглен коса с някакъв лепкав и миризлив брилянтин. Той се усмихваше демонстративно, за да покаже, че желае да бъде разумен и мил. — Не казвам това, защото искам да бъда жесток или да ви обидя — продължи той с жестока и обидна наслада. — Не го казвам, защото ви мразя или искам да си отмъстя. Не го казвам, защото ме отблъснахте и оскърбихте ужасно чувствата ми. Не, аз съм човек на медицината и съм хладно обективен. Имам много лоша новина за вас. Имате ли достатъчно мъжество да я чуете?
— Господи! Нямам никакво мъжество — изпищя Йосарян. — Ще рухна.
Майор Сандерсън моментално се разяри.
— Не можете ли поне едно нещо да свършите като хората? — извика той умолително и почервенявайки от яд като цвекло, тресна едновременно двата си юмрука на масата. — Лошото ви е, че си мислите, че стоите над всички обществени условности. Може би си мислите, че стоите по-високо и от мен само защото съм достигнал късно до пубертета. А знаете ли какво сте вие? Вие сте един неуспял, нещастен, разочарован, недисциплиниран, неприспособен младеж! — Майор Сандерсън като че ли поомекна, след като изреди неласкавите епитети.
— Да, сър — съгласи се предпазливо Йосарян. — Предполагам, че сте прав.
— Разбира се, че съм прав. Вие сте незрял. Вие сте негоден да се приспособите към идеята за война.
— Да, сър.
— Вие имате болезнено отвращение към смъртта. Вие вероятно изпитвате негодувание срещу факта, че участвувате във войната и че всеки миг главата ви може да бъде отнесена от някой снаряд.
— Повече от негодувание, сър. Абсолютно съм вбесен.
— У вас има дълбоко вкоренена тревога за живота ви. И вие не обичате фанатици, тирани, сноби и лицемери. Вие подсъзнателно мразите много хора.
— Съзнателно, сър, съзнателно — поправи го Йосарян с желание да помогне. — Мразя ги съзнателно.
— У вас има антагонизъм към мисълта да бъдете ограбван, експлоатиран, унижаван, оскърбяван или мамен. Мизерията ви потиска. Невежеството ви потиска. Преследванията ви потискат. Насилието ви потиска. Бедняшките квартали ви потискат. Алчността ви потиска. Престъпността ви потиска. Покварата ви потиска. Знаете ли, няма да се изненадам, ако вие се окажете депресивен маниак!