— Да, сър. Може би съм депресивен маниак.
— Не се опитвайте да отказвате.
— Не отказвам, сър — каза Йосарян, доволен от чудотворната връзка, която най-после се създаде помежду им. — Съгласен съм с всичко, което казахте.
— Тогава признавате, че сте луд, нали?
— Луд ли? — Йосарян беше поразен. — Какво говорите? Защо да съм луд? Вие сте луд!
Майор Сандерсън отново се зачерви от възмущение и удари с юмруци бедрата си.
— Наричате ме луд! — извика той, като пръскаше слюнки от ярост. — Това е типична садистична и отмъстителна реакция при параноя. Вие наистина сте луд.
— Тогава защо не ме уволните?
— Ще ви уволня.
— Ще ме уволнят! — съобщи ликуващ Йосарян, когато се върна, куцайки, в отделението.
— И мен! — радваше се Форциори. — Току-що дойдоха в нашето отделение да ми кажат.
— Ами аз? — запита Дънбар сприхаво докторите.
— Вие ли? — отвърнаха те рязко. — Вие тръгвате с Йосарян. Право в строя!
И право в строя отидоха и двамата. Йосарян беше побеснял, когато линейката го върна в лагера на ескадрилата и той, куцайки, отиде да търси справедливост при доктор Данийка, който го изгледа свирепо и намръщено, цял изпълнен с мъка и презрение.
— Ти! — възкликна печално доктор Данийка с укор и отвращение; яйцеподобните торбички под очите му имаха твърд и порицателен вид. — Винаги само за себе си мислиш. Иди да погледнеш бомбардировъчната линия, ако искаш да видиш какво стана, откакто ти постъпи в болницата.
Йосарян се сепна.
— Отстъпваме ли?
— Отстъпваме! — извика доктор Данийка. — Цялото военно положение отива по дяволите, откакто взехме Париж. Знаех какво ще се случи. — Той спря, мрачната му ярост мина в меланхолия: после се намръщи раздразнено, сякаш всичко ставаше по вина на Йосарян. — Американските войски навлизат в германска земя. Русите са завладели цяла Румъния. Вчера гърците от осма армия са завзели Римини. Навсякъде германците са в отбрана! — Доктор Данийка отново спря и подкрепи силите си, като вдъхна огромно количество въздух, за да издаде пронизителен, скръбен вик. — Няма вече Luft-waffe — вайкаше се той. Изглеждаше, че ще избухне в плач. — Има опасност да рухне цялата укрепена готическа линия!
— Е, какво? — попита Йосарян. — Какво лошо има?
— Какво лошо има! — извика доктор Данийка. — Ако наскоро не се случи нещо, Германия може да капитулира. И тогава всички ще бъдат изпратени на тихоокеанския боен театър!
Йосарян погледна тъпо доктор Данийка, обхванат от странна тревога.
— Полудял ли си? Чуваш ли се какво говориш?
— Да, леко ти е на тебе да се смееш — засмя се подигравателно доктор Данийка.
— Кой, по дяволите, се смее?
— Ти поне имаш късмет. Ти си строевак и може да те убият. А какво ще стане с мен? Няма на какво да се надявам.
— Изхвръкнала ти е чивията — извика Йосарян натъртено, като го хвана за предницата на ризата. — Знаеш ли това? Сега си затвори глупавата уста и слушай какво ще ти кажа!
Доктор Данийка се изтръгна от ръцете му.
— Не смей да ми говориш така. Аз съм дипломиран лекар.
— Тогава си затваряй глупавата, дипломирана лекарска уста и слушай какво ми казаха горе, в болницата. Аз съм луд. Знаеше ли това?
— Е, какво от това?
— Наистина съм луд.
— Е, какво от това?
— Побъркан съм. Щур. Не разбираш ли? Изхвърчала ми е чивията. По погрешка уволниха друг човек вместо мене. В болницата имат дипломиран специалист, който ме прегледа и това беше неговото мнение. Аз съм наистина душевноболен.
— Е, какво от това?
— Какво от това ли? — Йосарян бе озадачен от неспособността на доктор Данийка да го разбере. — Не виждаш ли какво значи това? Сега можеш да ме отчислиш от летателния състав и да ме пратиш в Щатите. Няма да изпратят побъркан човек да бъде убит, нали?
— Ами кой друг ще отиде?
28
Добз
Макуот отиде, а Макуот не беше луд. Отиде и Йосарян, който все още понакуцваше; когато отиде още два пъти и реши, че е заплашен от слуха за нова бомбардировка на Болоня, той решително закуцука рано през топлия следобед, влезе в палатката на Добз, сложи пръст на устата си и каза:
— Шшт!
— Защо му викаш „шшт“? — попита Кид Сампсън, който белеше със зъби мандарина, както четеше подгънатите и оръфани страници на една книжка с комикси. — Той не каза нищо.
— Разкарай си задника — каза Йосарян на Кид Сампсън, като метна пръст през рамо, за да посочи входа на палатката.