За Добз и Джоу Гладника не можеше да става и дума, а също и за Ор, който пак човъркаше клапана на печката, когато Йосарян, обезсърчен влезе, куцайки, в палатката, след като Добз го бе изоставил. Печката, която Ор изработваше от един обърнат варел, стоеше в средата на гладкия циментов под, който също бе негово дело. Работеше усърдно, приклекнал на пода. Йосарян се опита да не му обръща внимание, уморено закуцука към леглото си и седна, като изсумтя измъчено и проточено. Капчици пот студенееха на челото му. Добз го потискаше. Доктор Данийка го потискаше. Зловещо предзнаменование за гибел го потискаше, щом погледнеше Ор. Започна да трепка от различни вътрешни гърчове. Нервите му играеха и вената на едната му китка се разтупа.
Ор гледаше внимателно Йосарян през рамо: между разтворените му влажни устни се виждаха големи щръкнали напред зъби. Протегна ръка настрани, извади едно шише топла бира от сандъка си и го подаде на Йосарян, като предварително свали капачето. Никой от двамата не промълви дума. Йосарян смукна пяната от гърлото на шишето и отметна глава. Мълчаливо ухилен, Ор го наблюдаваше хитро. Йосарян гледаше Ор недоверчиво. Ор се изкиска с тихо съскане и приклекнал, отново се залови за работата си. Йосарян усети как нервите му се изопнаха.
— Не почвай помоли го той със заплашителен глас, стиснал с две ръце биреното шише. — Не се залавяй пак с тая печка.
Ор се изкикоти спокойно.
— Аз почти свърших.
— Не, не си свършил. Сега почваш.
— Ето клапана. Виждаш ли? Той е почти напълно сглобен.
— И тъкмо почваш да го разглобяваш. Зная какво правиш, копеле такова. Триста пъти съм те виждал да го правиш.
Ор потръпна от радост.
— Искам тая тръба за горивото да не изпуска — обясни той. — Докарал съм я дотам, че само капе.
— Не мога да те гледам — призна Йосарян беззвучно. — Ако искаш да работиш върху нещо голямо, окей. Но този клапан е пълен с дребни частички и тъкмо сега просто нямам търпение да те гледам как човъркаш така упорито неща, които са толкова дяволски дребни и неважни.
— Като са малки, това не значи, че са неважни.
— Не ме интересува.
— Само този път.
— Когато ме няма. Ти си един щастлив глупак и нямаш понятие какво изпитвам, когато работиш с дребни неща. Става ми нещо, което дори не мога да започна да ти обяснявам. Откривам, че не мога да те търпя. Почвам да те мразя и сериозно да мисля да строша това шише в главата ти или да забия във врата ти онзи ловджийски нож там. Разбираш ли?
Ор кимна напълно интелигентно.
— Няма да разглобявам клапана сега — каза той и започна да го разглобява, работейки с бавна, неуморима, безкрайна точност, навел ниско над пода селското си недодялано лице; бърникаше старателно мъничкия механизъм в шепата си, така безкрайно и упорито съсредоточен, като че ли изобщо не мислеше за работата си.
Йосарян го ругаеше безмълвно, решил да не му обръща внимание.
— Защо, дявол да го вземе, си се разбързал с тази печка — неволно излая той след малко. — Навън е още горещо. Сигурно още ще ходим да се къпем. Защо отсега се тревожиш за зимата?
— Дните стават по-къси забеляза философски Ор. Искам да изкарам печката ти, докато още има време. Когато свърша, ще имаш най-хубавата печка в ескадрилата. С този подхранващ механизъм ше гори цяла нощ и тези метални плочи ще излъчват топлина по цялата палатка. Ако оставиш съд, пълен с вода върху нея, когато си лягаш, ще имаш топла вода за миене, когато се събудиш. Нали ще бъде хубаво? Ако искаш да си свариш яйца или супа, просто ще сложиш тенджерата тук и ще завъртиш копчето, за да усилиш пламъка.
— Какво искаш да кажеш? Защо аз? — пожела да узнае Йосарян. — А къде ще бъдеш ти?
Недораслият торс на Ор се разтърси внезапно от беззвучни спазми на веселост.
— Не знам! — възкликна той и през тракащите му щръкнали зъби внезапно бликна странен трептящ кикот, подобен на избухваща струя емоции. Още се смееше, когато продължи с глас, задавен от слюнки: — Ако все така ме свалят, не знам къде ще бъда.
Йосарян се трогна.
— Защо не поискаш да те отчислят от летателния състав, Ор? Имаш основание.
— Имам само осемнадесет полета.
— Но почти при всеки полет те свалят. При всеки полет самолетът ти или пада в морето, или се разбива на земята.
— О, нямам нищо против бойните полети. Според мен това е весела работа. Трябва да летиш няколко пъти с мен, когато не си на водещ самолет. Само заради веселбата. Хи-хи!