Ор вдигна поглед към Йосарян с крайчеца на очите си, в които блестеше нескрита веселост.
Йосарян избягна втренчения му поглед.
— Пак ме сложиха да летя челен.
— Когато не си челен. Ако имаш ум в главата, знаеш ли какво ще направиш? Ще отидеш право при Пилчард и Рен и ще им кажеш, че искаш да летиш с мене.
— За да ме свалят с тебе всеки път, щом излетим, нали? Какво весело има в това?
— Тъкмо затова трябва да го направиш — настояваше Ор. — Мисля, че съм най-добрият пилот от всички тук, когато дойде до принудително кацане в морето или на земята. Ще бъде добро обучение за тебе.
— Добро обучение за какво?
— Добро обучение, в случай че ти се наложи да кацнеш принудително в морето или на земята. Хи-хи-хи!
— Имаш ли да ми дадеш още едно шише бира? — запита навъсено Йосарян.
— Искаш да го разбиеш в главата ми ли?
Сега Йосарян се разсмя.
— Като оная курва в апартамента в Рим?
Ор се изкиска похотливо и изпъкналите му като киселици бузи се издуха от удоволствие.
— Искаш ли наистина да научиш защо ме удряше по главата с обувката? — подразни го той.
— Знам — подразни го в отговор Йосарян. — Курвата на Нейтли ми каза.
Ор се захили като някакво фантастично чудовище.
— Не, не ти е казала.
На Йосарян му стана жал за Ор. Беше толкова дребен и грозен. Кой ще го защищава, ако оживее? Кой би защитил един добросърдечен, простодушен гном като Ор от грубияни, от банди и от отлични атлети като Апълби, които имат мухи в очите и които биха го стъпкали с надуто самодоволство и самоувереност при всеки удобен случай? Йосарян често се тревожеше за Ор. Кой ще го закриля от ненавист и измама, от амбициозни хора и от ожесточения снобизъм на жената на важния господин, от долните, покваряващи оскърбления на алчността за печалба и от приветливия месар в квартала, който продава долнокачествено месо? Ор беше щастлив и доверчив глупак с гъста маса къдрава многоцветна коса с път по средата. За тях ще бъде детска игра да го измамят. Ще му вземат парите, ще таковат жена му, няма да проявят доброта към децата му. Йосарян почувствува как го обля вълна на състрадание.
Ор беше ексцентричен дребосък, чудновато приятно джудже със склонност към мръсна еротика и притежаваше хиляди ценни способности, които биха могли да му носят скромен доход през целия живот. Той умееше да си служи с поялник и да закове две дъски така, че дървото да не се спука и гвоздеите да не се изкривят. Можеше да пробива дупки. Бе направил много неща в палатката, докато Йосарян лежеше в болницата. Бе изпилил или издълбал с длето цимента така, че тънката петролна тръба, която свързваше печката с резервоара — изработен също от него и поставен на висока стойка до палатката, — бе наравно с пода. Направил бе подпорки от части от бомби за дървата в огнището и беше натрупал дебели пънове върху тях; обрамчил бе с боядисани летви съблазнителни снимки на гърдести момичета, които бе откъснал от разни порнографски списания и закачил над плочата на огнището. Ор можеше да отвори тенекиена кутия с боя. Можеше да смесва бои, да разрежда бои, да остъргва бои. Можеше да цепи дърва и да измерва разни неща с линия. Умееше да пали огън. Можеше да копае дупки и имаше истинско дарование да носи в тях вода както с бидони, така и с манерки от резервоари близо до стола. Можеше да се вдълбочи в някоя незначителна работа в течение на часове, без да го хванат нервите или да се отегчи, нечувствителен като пън към умора и почти толкова мълчалив. Имаше необичайни познания за диви животни и не се страхуваше от кучета и котки, бръмбари и нощни пеперуди или от храни като сушена треска или шкембе.
Йосарян въздъхна мрачно и започна да премисля слуховете за бомбардировката на Болоня. Клапанът, който Ор разглобяваше, бе голям колкото палец, състоеше се от тридесет и седем отделни части, без да се брои втулката, и много от тях бяха толкова дребни, че Ор трябваше да ги стиска здраво с нокти, когато ги поставяше внимателно на пода, подредени в правилни редици, без никога да ускори или забави движенията си, без да се умори, без да прекъсне упоритата си, методична, монотонна работа, освен за да хвърли изпод вежди изпълнен с маниакална закачливост поглед към Йосарян. Йосарян се опитваше да не го гледа. Броеше частите и мислеше, че съвсем ще се побърка. Обърна се настрани и затвори очи, но това беше още по-лошо, защото сега само чуваше звуци — малките, вбесяващи, неуморими, отчетливи щракания и шумолене на ръце и безтегловни частици. Ритмичното дишане на Ор бе някакъв отвратителен хъркащ шум. Йосарян стисна юмруци и погледна към дългия ловджийски нож с кокалена дръжка, който висеше в ножницата си над леглото на мъртвеца. Шом помисли да забие ножа в гърба на Ор, напрежението му намаля. Идеята да убие Ор беше толкова смешна, че той, обаян от нея, започна да я обмисля сериозно като странна приумица. Разгледа тила на Ор, търсейки вероятното място на продълговатия мозък. Удар с най-тънка пръчка на това място би го убил и би разрешил множество сериозни мъчителни проблеми.