— Боли ли? — запита Ор точно в този миг, сякаш воден от инстинкт за самосъхранение.
Йосарян го погледна внимателно.
— Какво да боли.
— Кракът ти — каза Ор със странен, тайнствен смях. — Ти още куцаш.
— Просто по навик, мисля — каза Йосарян и почна да диша облекчено. — Вероятно скоро ще отвикна.
Ор се претърколи настрана по пода и приклекна на едно коляно с лице към Йосарян.
— Помниш ли — каза той замислено с провлечен глас и с вид на човек, който си спомня с усилие — онова момиче, което него ден в Рим ме удряше по главата? — Той се изкикоти, когато Йосарян неволно възкликна, раздразнен от уловката му.
— Ще се договорим с тебе. Ще ти кажа защо то ме удряше с обувкага по глават него ден, ако ми отговориш на един въпрос.
— Какък с въпросът?
— Таковал ли си момичето на Нейтли?
Йосарян се измя от изненада.
— Аз ли? Не. Кажи ми сега, защо те удряше момичето с обувката?
— Това не беше моят въпрос — изрече Ор с победоносен възторг. Това е само разговор. Тя се държи, като че ли си я таковал.
— Е, не съм я таковал. Как се държи?
— Държи се, като че ли не те харесва.
— Тя не харесва никого.
— Харесва капитан Блак — припомни му Ор.
— Защото я третира като парцал. Всеки може да спечели едно момиче по този начин.
— На глезена си носи робска гривна с неговото име.
— Той я кара да носи тая гривна, за да дразни Нейтли.
— Тя дори му дава част от парите, които получава от Нейтли.
— Слушай, какво искаш от мен?
— Таковал ли си някога моето момиче?
— Твоето момиче ли? Кое е твоето момиче, дявол да го вземе?
— Онова, дето ме удряше по главата с обувката си.
— Бил съм с нея няколко пъти — призна Йосарян. — Че откога тя е твое момиче? Какво искаш да изкопчиш от мене?
— И тя не те харесва.
— Какво, по дяволите, ме засяга дали ме харесва, или не. Харесва ме толкова, колкото харесва и тебе.
— Удряла ли те е някога по главата с обувката си?
— Ор, уморен съм. Защо не ме оставиш на мира?
— Хи-хи-хи! А какво ще кажеш за оная мършава графиня в Рим и мършавата й снаха? — настояваше Ор с дяволито увлечение. — Таковал ли си ги?
— О, де да ми паднеха! — въздъхна откровено Йосарян и самият въпрос бе достатъчен, за да си представи похотливия допир на ръцете си, опипващи меката, отпусната плът на мъничките им, кашкави задници и гърди.
— И те не те харесват — беше коментарът на Ор. — Харесват Арфи, харесват Нейтли, но тебе не те харесват. Изглежда, че жените изобщо не те харесват. Мисля, че мислят, че им оказваш лошо влияние.
— Жените са смахнати — отговори Йосарян и мрачно зачака да чуе какво ще последва.
— А какво ще кажеш за онова, другото твое момиче? — запита Ор, придавайки си замислен и любопитен вид. — Онова тлъстото. Плешивото. Нали се сещаш, в Сицилия, онова дебелото с тюрбана, което ни мокри с пот цяла нощ. И тя ли е смахната?
— И тя ли не ме харесва?
— Как можа да таковаш момиче без коса?
— Та отде да знам, че е без коса?
— Аз знаех — похвали се Ор. — Знаех си още отначало.
— Знаеше, че е плешива?
— Не, знаех, че този клапан няма да работи, ако го сглобя без една част — отговори Ор, сияещ и зачервен от въодушевление, загдето пак е подхлъзнал Йосарян. — Моля ти се, подай ми онзи уплътнител, дето се търкулна нататък. Точно до крака ти е.
— Няма нищо тук.
— Точно тук — каза Ор, хвана с нокти нещо невидимо и го вдигна да го покаже на Йосарян. — Сега ще трябва да почна отначало.
— Ще те убия, ако почнеш. Ще те пребия на място.
— Защо никога не летиш с мене? — попита внезапно Ор и за първи път погледна Йосарян право в лицето. — Ето, това е въпросът, който исках да ти задам. Защо никога не летиш с мен?
Йосарян се обърна настрани, силно засрамен и смутен.
— Казах ти защо. Повечето пъти ме слагат на челен самолет.
— Не е затова — каза Ор и поклати глава. — Ти си ходил при Пилчард и Рен след първата бомбардировка на Авиньон да им кажеш, че никога не ще пожелаеш да летиш с мен. Затова е, нали?
Йосарян усети, че му става горещо.
— Не съм ходил — излъга той.
— Ходил си — настоя спокойно Ор. — Искал си да не те слагат на самолет, пилотиран от мен, Добз или Хъпъл, защото си нямал доверие в нас като пилоти. А Пилчард и Рен казали, че не могат да направят изключение за тебе, защото не би било честно спрямо хората, които трябва да летят с нас.