Йосарян си проби път до дъската и издаде дълго, мъчително стенание, когато прочете краткото съобщение:
Поради независещи от мен обстоятелства тази неделя следобед няма да има маршировка.
ПОЛКОВНИК ШАЙСКОПФ
Добз беше прав. Действително изпращаха всички по фронтовете, дори лейтенант Шайскопф, който с всичката енергия и мъдрост, с които разполагаше, се бе борил да не бъде преместен и който се яви на работа в канцеларията на генерал Пекъм мрачен и изпълнен с негодувание.
Генерал Пекъм посрещна полковника с очарователни излияния и го увери, че е възхитен, задето Шайскопф ще бъде при него. Още един полковник в щаба му означаваше, че той сега може да почне да настоява за още двама майори, четирима капитани, шестнадесет лейтенанти и безброй редници, пишещи машини, бюра, кантонерки, автомобили и други съществени принадлежности и материали, които ще допринесат за престижа на положението му и ще засилят бойната му мощ във войната, която бе обявил на генерал Дрийдъл. Сега той имаше двама полковници; генерал Дрийдъл имаше петима и четирима от тях бяха строеви командири. Почти без никакви интриги генерал Пекъм бе извършил маневра, която щеше да удвои силата му. А генерал Дрийдъл започна да се напива по-често. Бъдещето изглеждаше блестящо и генерал Пекъм очарован съзерцаваше новия си полковник с лъчезарна усмивка.
По всички сериозни въпроси генерал И. И. Пекъм беше реалист, както той винаги отбелязваше, когато се готвеше да критикува публично работата на някой свой близък сътрудник. Той беше хубав петдесет и три годишен мъж с розова кожа. Държането му беше винаги просто, непринудено, униформите му бяха ушити по поръчка. Имаше сребристосива коса, малко късогледи очи и тънки, отпуснати чувствени устни. Беше схватлив, изискан, светски човек, който усещаше слабостите на всекиго освен своите собствени и намираше, че всички други освен него са глупави и смешни. По всички въпроси, отнасящи се до добрия вкус и стил, генерал Пекъм бе крайно взискателен и им отдаваше голямо значение. Той винаги „окрупняваше“ нещата. Наближаващите събития никога не идваха, а се „надигаха“. Не беше вярно, че пище „меморандуми“, с които хвали себе си и препоръчва да се дадат „нови измерения“ на неговия „ресор“, така че и военните действия да минат под негово разпореждане; използуваше латинското множествено число и пишеше не „меморандуми“, а „меморанда“. А прозата на всички „меморанда“, писани от други офицери, бе винаги „бомбастична“, „високопарна“ и „смътна“. Грешките на другите бяха винаги „за окайване“. Наредбите бяха винаги „строги и неотменни“. Знаеше, че латинската дума data е множествено число на datum и поставяше съответния глагол в множествено число. Генерал Пекъм постоянно „се чувствуваше принуден“ да направи нещо. Той постоянно „чувствуваше за свой дълг“ и често действуваше „с най-голяма неохота“. От паметта му никога не се изличаваше фактът, че черно и бяло не са цветове, и той никога не употребяваше думата „словесен“, когато искаше да каже „устен“. С лекота цитираше Платон, Ницше, Монтен, Теодор Рузвелт, маркиз Дьо Сад и Уорън Хардинг. Един девствен слушател като полковник Шайскопф беше вода във воденицата на генерал Пекъм, насърчителен случай да разтвори цялата си ослепителна съкровищница на ученост — пословици, остроумия, клевети, проповеди, анекдоти, игрословици, епиграми, сентенции, bons mots и други язвителни поговорки. Той сияеше изискано, въвеждайки полковник Шайскопф в новото му обкръжение.
— Единственият ми недостатък е — забеляза той с привичното си добро настроение, наблюдавайки какво впечатление ще произведат думите му, — че нямам недостатъци.
Полковник Шайскопф не се засмя и генерал Пекъм остана като гръмнат. Тежко подозрение сломи възторга му. Току-що бе започнал играта с един от парадоксите, на които най-много разчиташе, и положително бе разтревожен, че ни най-слаб проблясък на разбиране не мина по това непроницаемо лице, което изведнъж му заприлича по цвят и строеж на тъканта на неупотребявана пемза. Може би полковник Шайскопф е уморен, реши благосклонно генерал Пекъм; идва отдалеч и всичко му е ново и непознато. Отношението на генерал Пекъм към всичките му подчинени — офицери и войници — носеше отпечатъка на същия дух на търпимост и снизходителност. Той често споменаваше, че ако хората, които командува, направят половината от нужното усилие, той би направил повече от половината, и винаги после с лукав смях добавяше, че именно поради това усилията им не се срещат и се разминават безрезултатно. Генерал Пекъм се смяташе за естет и интелектуалец. Когато хората не се съгласяваха с него, той ги призоваваше да бъдат обективни.