— Тук, Шайскопф, са германците. Окопали са се много здраво в тези планини, това е готическата линия, и няма да бъдат изтикани оттам преди края на идната пролет, макар че това няма да попречи на тези тъпаци горе да се опитат да атакуват и сега. Ние, отделът за специални операции, имаме почти девет месеца да постигнем целта си. И тази цел е да превземем всички бомбардировъчни групи в американските въздушни сили. В края на краищата — каза генерал Пекъм с тих, модулиран смях, — ако хвърлянето на бомби върху неприятеля не е специална операция, какво тогава, дявол да го вземе, е специална операция? Не сте ли съгласен?
Полковник Шайскопф не показа с нищо, че е съгласен, но генерал Пекъм беше вече твърде увлечен в собствените си словоизлияния, за да забележи това.
— Точно сега нашата позиция е отлична. Подкрепления като вас пристигат непрекъснато и имаме време повече, отколкото ни е нужно, за да изработим грижливо стратегията си. Нашата непосредствена цел е точно тук. — И генерал Пекъм замахна с показалката южно от остров Пианоза и многозначително чукна с нея по една дума, която бе изписана там едро с черен мазен молив. Думата беше Дрийдъл.
Полковник Шайскопф присви очи, приближи се до картата и за първи път, откакто бе влязъл в стаята, мъждива светлинка на разбиране слабо освети безстрастното му лице.
— Мисля, че разбирам — възкликна той. — Да, сигурен съм, разбирам. Първата ни работа е да превземем Дрийдъл от неприятеля. Така ли?
Генерал Пекъм се засмя благо.
— Не, Шайскопф. Дрийдъл е на наша страна. Но тъкмо той е нашият неприятел. Генерал Дрийдъл командува четири бомбардировъчни групи, които ние просто трябва да превземем, за да продължим офанзивата си. Завладяването на генерал Дрийдъл ще ни даде самолетите и жизнените бази, от които се нуждаем, за да пренесем операциите си в други райони. И тази битка е впрочем почти спечелена.
Генерал Пекъм се отдръпна към прозореца, като се смееше спокойно, и се разположи на перваза със скръстени ръце, крайно доволен от своето остроумие, осведоменост и надменна безочливост. Умелият подбор на думите, които използуваше, го гъделичкаше нежно и приятно. Генерал Пекъм обичаше да се слуша как говори и най-обичаше да слуша, когато говореше за себе си.
— Генерал Дрийдъл просто не знае как да се справи с мен — тържествуваше той. — Аз постоянно се намесвам с коментари и критични бележки в неговата област, което в действителност не е моя работа, и той не знае как да реагира. Щом ме обвини, че се стремя да разклатя положението му, аз отговарям само, че единствената ми цел, когато привличам внимание върху грешките му, е да допринеса за нашето военно усилие чрез отстраняване на слабостите, произлизащи от некадърното ръководство. След това невинно го запитвам дали той е против подобрение на нашите военни усилия. О, той мърмори, настръхва и реве, но всъщност е съвършено беззащитен. Той просто е демодиран. Станал е цял пияница, знаете ли? Горкият глупак, той не би трябвало да бъде генерал. У него няма стил, изобщо никакъв стил. Слава Богу, той няма да кара дълго. — Наслаждавайки се на успеха си, генерал Пекъм самодоволно се закикоти и плавно се понесе към любимото си литературно сравнение.
— Понякога виждам себе си като Фортинбрас — ха-ха… в пиесата „Хамлет“ от Уилям Шекспир. Фортинбрас само обикаля, обикаля около действието, докато всичко се разпадне, и накрая влиза, за да обере всички отломки за себе си. Шекспир…
— Не разбирам нищо от пиеси — безцеремонно го прекъсна полковник Шайскопф.
Генерал Пекъм го изгледа смаяно. Никога досега негово позоваване на свято почитания Шекспиров „Хамлет“ не е било пренебрегвано и стъпквано с такова грубо безразличие. Той започна да се пита с истинска тревога каква лайняна глава му е пробутал Пентагонът.
— А от какво разбирате? — запита кисело генерал Пекъм.
— От маршировки — отговори с готовност полковник Шайскопф. — Мога ли да изпращам доклади за маршировки?
— Можете при условие, че няма да насрочвате никакви маршировки. — Генерал Пекъм седна отново на стола си все още намръщен. — И дотолкова, доколкото те не пречат на главната ви задача да препоръчвате дейността на „Специални операции“ да бъде разширена така, че да обхване и бойните действия.
— Мога ли да насрочвам маршировки и после да ги отменям?
Лицето на генерал Пекъм веднага светна.
— Ах, ами това е чудесна идея! Но по-добре издавайте седмични съобщения, с които отлагате маршировките. Дори не си давайте труд да ги насрочвате. Така ще бъде безкрайно по-объркващо. — Сърдечността на генерал Пекъм отново бързо разцъфна. — Да, Шайскопф — каза той, — мисля, че това е наистина добро хрумване. В края на краищата кой боен командир може да се кара с нас, загдето сме уведомили хората му, че няма да има маршировка идната неделя? Ние просто съобщаваме един широко известен факт. Но изводът е прекрасен. Да, положително прекрасен. Ние загатваме, че можем да насрочим маршировка, ако решим. Ще ми харесате Шайскопф. Отбийте се на излизане и се представете на полковник Каргил. Кажете му какво ще направите. Сигурен съм, че ще се харесате взаимно.