Минута по-късно полковник Каргил влетя в кабинета на генерал Пекъм, побледнял от сдържан гняв.
— Аз съм тук по-дълго от Шайскопф — оплака се той. — Защо аз да не отменям маршировките?
— Защото Шайскопф има опитност в маршировките, а вие нямате. Вие можете да отменяте спектаклите, ако искате. Всъщност защо да не ги отменяте? Просто помислете за всички места, където няма да има спектакли на военните трупи за даден ден. Помислете за всички места, които всеки прочут певец няма да посети. Да, Каргил, мисля, че това ваше хрумване е отлично. Мисля, че вие разкрихте цяла нова област на нашата дейност. Кажете на полковник Шайскопф, че желая и той да работи по това под ваш надзор. И след като му дадете инструкции, изпратете го при мен.
— Полковник Каргил твърди, че вие сте му казали, че желаете да работя по отменянето на спектаклите под негов надзор — оплака се полковник Шайскопф.
— Нищо подобно не съм му казал — отговори генерал Пекъм. — Откровено казано, Шайскопф, аз не съм много доволен от полковник Каргил. Обича да командува и работи бавно. Бих искал да следите отблизо това, което върши, и да се опитате да го накарате да работи малко повече.
— Постоянно ми се бърка в работата — негодуваше полковник Каргил. — Не ме оставя да свърша нищо.
— Има нещо много смешно у Шайскопф — съгласи се генерал Пекъм замислено. — Следете го отблизо и се опитайте да откриете какво крои.
— Сега той се меси в моята работа — извика полковник Шайскопф.
— Нека това не ви тревожи, Шайскопф — каза генерал Пекъм, като се поздрави за умението, с което бе вкарал полковник Шайскопф в обичайната си система на управление. Двамата полковници вече едва си говореха. — Полковник Каргил ви завижда за вашите великолепни постижения в маршировките. Той се страхува да не би да ви натоваря с разположението на попаденията.
Полковник Шайскопф цял се превърна в слух.
— Какво разположение на попаденията?
— Разположение на попаденията? — повтори генерал Пекъм, светнал от самодоволно, весело настроение. — Разположение на попаденията е термин, който измислих само преди няколко седмици. Не значи нищо, но вие ще бъдете изненадани от бързия му успех. Ами един куп хора са вече убедени, че е важно бомбите да избухват близо една до друга, така че да може да се направят хубави въздушни снимки. Има един полковник в Пианоза, който вече почти не се интересува дали целта е ударена, или не. Нека отлетим днес при него да се позабавляваме. Полковник Каргил ще ви завиди, а аз научих тази сутрин от Уинтъргрийн, че генерал Дрийдъл ще бъде в Сардиния. Генерал Дрийдъл побеснява, когато аз инспектирам някоя негова част, докато той инспектира друга своя част. Дори може да стигнем там навреме за инструктажа. Ще бомбардират едно незащищавано малко село и ще го превърнат в куп развалини. Научих от Уинтъргрийн — Уинтъргрийн е един бивш ефрейтор, — че това нападение е напълно ненужно. Единствената цел е да се забави изпращането на германски подкрепления сега, когато ние дори не готвим офанзива. Но така вървят нещата, когато издигаме посредствени хора на отговорни места. — Той уморено протегна ръка към огромната карта на Италия. — Хм, това малко планинско село е толкова незначително, че дори го няма на картата.
Пристигнаха в групата на полковник Каткарт твърде късно, за да присъствуват на предварителния инструктаж и да чуят как майор Данби настоява:
— Има го на картата, казвам ви. Има го, има го.
— Къде е? — запита предизвикателно Дънбар, преструвайки се, че не го вижда.
— Точно там, където пътят прави малък завой. Не виждаш ли малкия завой на картата?
— Не, не мога да го видя.
— Аз го виждам — обади се услужливо Хавърмайър и отбеляза мястото на картата на Дънбар. — И тук, на тази снимка, селото е добре излязло. Целта на нападението е да ударим селото, така че то да се изсипе по планинския склон и да задръсти пътя, та германците да трябва да го разчистват. Така ли е?
— Точно така — каза майор Данби, като бършеше изпотеното си чело с кърпа. — Радвам се, че някои тук почнаха да ме разбират. Тези две бронирани дивизии ще се спуснат от Австрия в Италия по този път. Селото е построено на толкова стръмен склон, че всичките камъни от къщите и другите сгради, които разрушите, сигурно ще се смъкнат надолу и ще се натрупат по пътя.