Полковник Корн погъделичка весело Хавърмайър по брадичката и без да му обръща внимание, се обърна към Дънбар и Йосарян със сух, монотонен глас:
— Давам ви честна дума. Никой не съжалява онези въшливи италианци повече, отколкото ние с полковник Каткарт. Mais c’est la guerre! Спомнете си, че не ние почнахме войната, а Италия. Не ние сме агресорите, а Италия. И че ние не бихме могли да извършим повече жестокости над италианците, руснаците и китайците, отколкото те вече сами са извършили над себе си. — Полковник Корн стисна приятелски рамото на майор Данби, без да промени враждебния си израз. — Продължете инструктажа, Данби. И се уверете дали са разбрали значението на събраните бомбени попадения.
— О, не, господин полковник — изтърси майор Данби, като премигваше. — Не при тази цел. Казах им да раздалечат попаденията на шестдесет стъпки едно от друго, така че да затрупаме пътя по цялата дължина на селото, а не на едно място. Ще задръстим пътя много по-ефикасно с разпръснати бомби.
— Не ме интересува затрупването на пътя — уведоми го полковник Корн. — Полковник Каткарт иска да получи от тази бомбардировка хубави, чисти въздушни снимки, които няма да се срамува да изпрати нагоре. Не забравяйте, че генерал Пекъм ще бъде тук за главния инструктаж, а вие знаете какво мисли той за бомбените попадения. Впрочем, майоре, побързайте с тези подробности и се махайте оттук, преди той да е пристигнал. Генерал Пекъм не може да ви търпи.
— О, не, господин полковник — поправи го услужливо майор Данби. — Генерал Дрийдъл не може да ме търпи.
— И генерал Пекъм също не може да ви търпи. Всъщност никой не може да ви търпи. Свършвайте каквото сте почнали и изчезвайте. Аз ще проведа инструктажа.
— Къде е майор Данби? — запита полковник Каткарт, след като пристигна за главния инструктаж заедно с генерал Пекъм и полковник Шайскопф.
— Щом ви видя, че пристигате с колата, веднага поиска разрешение да напусне — отговори полковник Корн. — Бои се, че генерал Пекъм не го обича. И без това аз смятах да се заема с инструктажа.
— Прекрасно! — каза полковник Каткарт. — Не! — поправи се той в следващия миг, когато си спомни колко добре се бе справил със задачата си полковник Корн пред генерал Дрийдъл на първия инструктаж преди бомбардировката на Авиньон. — Аз ще водя инструктажа.
Ободрен от мисълта, че той е един от любимците на генерал Пекъм, полковник Каткарт започна инструктажа, като произнасяше рязко и отсечено думите си пред внимателната си аудитория от подчинени офицери с безцеремонна и безстрастна грубост, която бе възприел от генерал Дрийдъл. Даваше си сметка, че прави добро впечатление, както бе застанал на подиума с отворена яка на ризата, с цигарето и ниско подстриганата си, къдрава черна, напръскана със сиво, коса. Всичко вървеше прекрасно, той говореше живо и непринудено, подражаваше на генерал Дрийдъл дори в характерния за него неправилен изговор на някои думи и ни най-малко не се плашеше от новия полковник на генерал Пекъм, докато изведнъж не си спомни, че генерал Пекъм ненавижда генерал Дрийдъл. Гласът му секна и цялата му увереност го напусна. Започна да се запъва и продължи по инстинкт, цял пламнал от чувство на унижение. Внезапно се уплаши и от полковник Шайскопф. Още един полковник в този сектор на фронта значеше още един съперник, още един враг, още един човек, който го мрази. И при това този изглеждаше опасен! Ужасяваща мисъл мина през главата на полковник Каткарт. Ами ако полковник Шайскопф е подкупил всички офицери в бараката да почнат да стенат както при първия инструктаж преди полета над Авиньон? Как ще ги усмири! Какво ужасно позорно петно би било за него! Полковник Каткарт бе обхванат от такъв страх, че едва не направи знак за помощ на полковник Корн. Някак си успя да се стегне и да синхронизира часовниците. Като свърши това, бе сигурен, че е спечелил, защото сега вече можеше да спре когато поиска. Бе преодолял една криза. Искаше му се да се изсмее тържествено в лицето на полковник Шайскопф. Бе блестящо доказал качествата си в напрегната обстановка. Завърши инструктажа с вдъхновяващо заключение, което — както инстинктът му подсказваше — беше майсторска демонстрация на красноречие, такт и изтънченост.
— А сега, момчета — поде той своя призив, — днес имаме тук виден гост, генерал Пекъм от Отдела за специални операции, човека, който ни осигурява бухалки за бейзбол, комикси и спектакли. Искам на него да посветя този полет. Излетете и бомбардирайте — за мен, за родината, за Бога и за великия американец, генерал И. И. Пекъм, и нека всичките ви бомби да бият в целта!
30
Дънбар