Да, в края на краищата беше много по-сигурно да лети с Макуот, но не беше сигурно и с Макуот, който прекалено много обичаше да лети и смело се спущаше в бръснещ полет на няколко инча от земята, когато Йосарян седеше в носа на самолета на връщане от учебно летене, извършвано, за да привикнат новия пилот, единствения, когото полковник Каткарт бе поискал от целия изпратен за смяна екипаж, след като изчезна Ор. Учебният полигон се намираше на другата страна на Пианоза и на връщане Макуот едва не остърга корема на ленивия, бавнолетящ самолет о гребена на планината в средата на острова и после, вместо да поддържа височина, наду и двата мотора докрай, наклони самолета на една страна и за почуда на Йосарян започна да следва спускащия се склон с най-голямата скорост, която самолетът можеше да развие, клатейки весело крилата, почти докосвайки с плътен, скърцащ, бумтящ рев всяко скалисто възвишение и всяка падина на вълнообразния терен като зашеметена чайка над бурните кафяви вълни. Йосарян се вкамени. Новият пилот до него седеше сдържано със смаяна усмивка и постоянно подсвиркваше „фюит“, а Йосарян беснееше, че не може да се пресегне и да смаже с юмрук идиотското му лице, докато самолетът трепкаше и се мяташе настрани, за да заобиколи каменните блокове, хълмчетата и шибащите го клони на дърветата, които се мяркаха отгоре им и отпред, профучаваха точно под тях и потъваха като неясни, нашарени на резки петна. Никой няма право да излага живота му на такава страшна опасност!
— Давай нагоре, давай нагоре, давай нагоре! — изкрещя той безумно на Макуот, изпълнен със злостна омраза, но Макуот пееше бодро по микрофона и вероятно не можеше да го чуе. Йосарян, пламнал от ярост и почти ридаещ, че не може да му отмъсти, се хвърли надолу в прохода, пропълзя с усилие през него, преодолявайки възпиращата го тежест на гравитацията и инерцията, докато стигна до главното отделение, изкачи се в моторната кабина и разтреперан застана зад Макуот, който седеше на пилотското място. Огледа се отчаяно наоколо, търсейки някой пистолет, някой сиво-черен автоматичен пистолет, калибър 45, да го зареди и да го мушне в тила на Макуот. Наоколо нямаше пистолет. Нямаше нито ловджийски нож, нито някакво друго оръжие, с което да може да го прасне по главата или да го промуши. Тогава Йосарян сграбчи яката на комбинезона му, разтърси го, като все по-здраво стискаше юмруци, и му изкрещя да кара нагоре, нагоре. Земята още плуваше под тях и фучеше отгоре им от двете страни. Макуот погледна назад към Йосарян и се изсмя радостно, сякаш Йосарян споделяше удоволствието му. Йосарян обви с две ръце врата му и го стисна. Макуот се вцепени.
— Карай нагоре — заповяда му Йосарян през зъби с нисък, заплашителен глас така ясно, че Макуот не можеше да не го разбере. — Или ще те убия.
Скован от напрегнато внимание, Макуот намали газта и постепенно започна да се изкачва. Ръцете на Йосарян отпуснаха врата на Макуот, плъзнаха се от раменете му и увиснаха безсилно. Не беше вече разярен. Срамуваше се. Когато Макуот се обърна, Йосарян съжаляваше, че тия ръце са негови, и му се искаше да бъде някъде, където да може да ги скрие. Усещаше ги като мъртви.
Макуот го загледа проницателно. В очите му нямаше доброжелателство.
— Брей — каза той хладно, — сигурно си много зле. Би трябвало да се прибереш в Щатите.
— Не ме оставят да си отида — отговори Йосарян, отвръщайки очи настрана, и изпълзя навън.
Йосарян слезе от кабината, седна на пода и увеси глава, потиснат от чувство за виновност и угризения. Бе цял потънал в пот.
Макуот се насочи право към летището. Йосарян се питаше дали той няма сега да отиде в оперативната палатка да говори с Пилчард и Рен и да поиска никога вече да не го поставят да лети с него, точно както Йосарян бе тайно ходил да говори с тях за Добз, Хъпъл, Ор и безуспешно за Арфи. Никога дотогава не бе виждал Макуот недоволен. Винаги го виждаше във весело, безгрижно настроение и сега се питаше дали не е загубил още един приятел.