Но Макуот му смигна успокоително, когато слезе от самолета. В джипа, когато се връщаха в лагера, започна да се закача като любезен домакин с доверчивите нови летци-пилоти и командира, но не отрони нито дума за Йосарян, докато четиримата не върнаха парашутите си и не се разделиха. Двамата тръгнаха един до друг към палатките си, които бяха в една и съща редица. Тогава на напръсканото с редки лунички, изгоряло шотландско-ирландско лице на Макуот внезапно разцъфна усмивка и той смушка на шега Йосарян в ребрата, сякаш почваше да се боксира.
— Ех ти, въшко — изсмя се той. — Наистина ли щеше да ме убиеш горе в самолета?
Йосарян се захили разкаяно и разтърси глава.
— Не, мисля, че нямаше да те убия.
— Не си давах сметка, че си толкова зле. Брей! Защо не кажеш някому?
— На всички казвам. Какво говориш, дявол да те вземе! Никога ли не си ме чувал да се оплаквам?
— Сигурно не съм ти вярвал.
— Ти никога ли не се страхуваш?
— Май че би трябвало да се страхувам.
— Дори и при бойни полети?
— Изглежда, че нямам достатъчно ум — изсмя се грубовато Макуот.
— Има толкова начини, по които мога да бъда убит — разсъждаваше Йосарян на глас, — та ти трябва да намериш още един.
Макуот пак се усмихна.
— Хей, ти сигурно наистина се страхуваш, когато прелитам ниско над палатката ти, а?
— Ужасно се страхувам. Казвал съм ти това.
— Мислех, че само от шума се оплакваш. — Макуот примирено вдигна рамене. — Е, какво, дявол да го вземе — запя той. — Май ще трябва да престана.
Но Макуот беше непоправим и макар че вече не прелиташе над Йосаряновата палатка, никога не пропускаше случай да мине с бръснещ полет над плажа и като яростна ниска мълния да изтрещи над сала във водата и над затънтената падина в пясъка, където Йосарян опипваше сестра Дъкет или играеше на покер или пинакъл с Нейтли, Дънбар и Джоу Гладника. Йосарян се срещаше със сестра Дъкет почти всеки следобед, когато и двамата бяха свободни, и отиваше с нея на плажа, от другата страна на тесния, почти човешки ръст висок рид от дюни, който ги отделяше от мястото, където другите офицери и войници ходеха да се къпят голи. Нейтли, Дънбар и Джоу Гладника също идваха там. Към тях се присъединяваше понякога и Макуот, и по-често Арфи, нисък и набит, който винаги пристигаше с пълна униформа и никога не сваляше нищо от облеклото си освен шапката и обущата.
Арфи никога не влизаше в морето да плува. Другите носеха плувки от уважение към сестра Дъкет, както и от уважение към сестра Крамър, която всеки път придружаваше сестра Дъкет и Йосарян на плажа и високомерно седеше сама на десет метра от тях. Никой освен Арфи не споменаваше голите мъже, които се печаха на слънцето пред очите им малко по-надолу на плажа или скачаха и се гмуркаха във водата от огромния боядисан в бяло сал, който се люшкаше на празни бензинови варели отвъд пясъчната плитчина. Сестра Крамър седеше сама, защото бе сърдита на Йосарян и разочарована от сестра Дъкет.
Сю Ан Дъкет презираше Арфи и това бе още една от привлекателните й черти, които Йосарян обичаше. Той обичаше дългите бели крака и гъвкавия, красиво изваян задник на сестра Сю Ан Дъкет; често забравяше, че тя беше съвсем стройна и крехка от кръста нагоре и в моменти на любовна страст я прегръщаше така грубо, че неволно я натъртваше. Обичаше нейното сънно, мълчаливо покорство, когато лежаха по здрач на плажа. Близостта й му вдъхваше утеха и спокойствие. Копнееше да я докосва постоянно, да бъде винаги във физически допир с нея. Обичаше да обхваща лекичко с пръсти глезена й, както играеше на карти с Нейтли, Дънбар и Джоу Гладника, да гали леко и нежно мъхнатата кожа на красивите й гладки бедра с плоската страна на ноктите си или със собственически, почтителен жест да плъзне чувствено, унесено, почти несъзнателно ръката си нагоре по подобния й на раковина гръбнак и да я вкара под еластичната лента на сутиена, който тя винаги носеше, за да поддържа и покрива малките си гърди с дълги зърна. Обичаше спокойния начин, по който тя, поласкана, откликваше на милувките му, и чувството на привързаност, което гордо проявяваше. Джоу Гладника също копнееше да опипа сестра Дъкет и неведнъж бе възпиран от застрашителния, свиреп поглед на Йосарян. Сестра Дъкет флиртуваше с Джоу Гладника само колкото да го разпалва и в кръглите й, светлокафяви очи блясваше дяволито пламъче винаги когато Йосарян я смушкваше остро с лакът или юмрук, за да я накара да престане.
Мъжете играеха карти върху пешкир, фланелка или одеяло, а сестра Дъкет седеше и разбъркваше другата колода, опряла гръб на пясъчната дюна. Когато не разбъркваше втората колода карти, тя присвиваше очи пред мъничко джобно огледалце, като слагаше с четка грим на извитите си червеникави клепки, за да ги направи по-дълги, смятайки, че ще останат завинаги така — мисъл, родена в птичи мозък. Понякога успяваше да подреди картите в колодата или да смеси карти от двете колоди, така че те да забележат това едва след като играят известно време. Избухваше в смях и лицето й светваше от блажено задоволство, когато всички възмутено захвърлеха картите и почнеха да я щипят силно по ръцете и краката, да я наричат с мръсни имена и да я предупреждават да престане да върши глупости. Дрънкаше безсмислено, когато те най-много се напъваха да мислят, и бузите й порозовяваха от възбуда, когато още по-силно я удряха с юмруци по ръцете и краката и й казваха да си затвори устата. Сестра Дъкет се наслаждаваше страшно на такова ухажване и винаги когато успееше да привлече вниманието на Йосарян и другите върху себе си, разтърсваше радостно глава, така че късият й кестеняв бретон падаше на очите й. Изпитваше особено чувство на топлота и приятно очакване при мисълта, че толкова много голи младежи и мъже се шляят тъй близо, непосредствено зад дюните. Достатъчно бе да протегне врат или да се изправи на крака под някакъв предлог, за да види двадесет-тридесет разсъблечени мъже да се търкалят по пясъка или да играят на топка в слънчевата светлина. За нея самата собственото й тяло бе нещо толкова познато и незабележително, че беше озадачена от трепетния възторг, който то предизвикваше у мъжете, и от странната им, забавна нужда да го докосват, да протягат настойчиво ръце, изпълнени с желание да го натискат, притискат, щипят и търкат. Тя не разбираше Йосаряновата страст, но беше готова да вярва на думите му.