Някои вечери, когато оная работа му се дигнеше, Йосарян вземаше две одеяла, отвеждаше сестра Дъкет на плажа и макар че сваляха само част от дрехите си, той по обичаше да прави любов с нея там, отколкото с всичките яки, голи, разтурени момичета в Рим. Често ходеха вечер на плажа и не се любеха, а само лежаха между двете одеяла и зъзнеха, притискайки се един о друг, за да се запазят от острия, влажен хлад. Черните като мастило нощи ставаха студени, звездите мразовити и по-многобройни. Салът се люлееше в призрачната пътека на лунната светлина и изглеждаше, като че ли ще отплава навътре в морето. Осезаем намек за застудяване се чувствуваше във въздуха. Мнозина почнаха да си правят печки и идваха в Йосаряновата палатка да се възхищават на майсторството на Ор. Йосарян не можеше да не опипва сестра Дъкет, когато бяха заедно, и това я изпълваше с възторжен трепет, макар че тя не го оставяше да мушка ръка в банските й гащета през деня, когато наблизо имаше някой, който можеше да види, дори и когато единственият свидетел беше сестра Крамър, която, вдигнала неодобрително нос във въздуха, седеше от другата страна на дюната и се преструваше, че не забелязва нищо.
Сестра Крамър бе престанала да говори на сестра Дъкет, заради нейната връзка с Йосарян, но ходеше навсякъде със сестра Дъкет, тъй като тя беше най-добрата й приятелка. Тя не одобряваше Йосарян и неговите приятели. Когато те станеха и отидеха да плуват със сестра Дъкет, сестра Крамър също ставаше и отиваше да плува, като спазваше същото разстояние от десет ярда между себе си и тях, продължаваше да мълчи и да се държи хладно дори във водата. Когато те пляскаха във водата и се смееха, и тя се смееше и пляскаше; когато те се хвърляха във водата с главата надолу, и тя се хвърляше с главата надолу; когато плуваха до пясъчната ивица и сядаха да си починат, и тя плуваше до пясъчната ивица и сядаше да си почине. Когато те излизаха от водата, и тя излизаше, избърсваше раменете си с пешкира си, сядаше отделно от тях на мястото си с изправен гръб и около светлорусата й коса като сияние блясваше пръстен от отразена слънчева светлина. Сестра Крамър бе готова да проговори на сестра Дъкет, ако тя се разкае и й се извини. Но сестра Дъкет предпочиташе отношенията им да си останат каквито бяха. Отдавна бе търсила случай да се сопне на сестра Крамър, за да я накара да си затвори устата.
Сестра Дъкет намираше Йосарян чудесен и вече се опитваше да го промени. Обичаше да го гледа как задрямва за малко, легнал по очи и преметнал ръка върху нея, или как се втренчва мрачно в безкрайните, еднообразни вълни, които се разбиваха в брега, подобни на галени кученца, които изтичват леко един-два фута по пясъка и после припват обратно. Беше спокойна, когато той мълчеше. Знаеше, че не го отегчава, и прилежно лъскаше или лакираше ноктите си, когато той дремеше или размишляваше, докато променливият топъл следобеден вятър трептеше леко над плажа. Обичаше да гледа широкия му, дълъг, мускулест гръб и бронзовата му чиста кожа, обичаше да го възбуди мигновено, като внезапно лапне цялото му ухо и прекара ръка по корема му докрай. Обичаше да го разпали, за да страда, докато се стъмни, и после да го удовлетвори. Тогава го целуваше с обожание, загдето му бе дала такова блаженство.