— Не това ме уби — забеляза доктор Данийка с глас, който беше спокоен и равен. — Няма нищо лошо в алчността. Цялата вина носи този долен доктор Стъбз, той настрои полковник Каткарт и полковник Корн срещу военните лекари. Ако се бори за принципи, ще създаде лошо име на медицинската професия. Ако не внимава, ще бъде изхвърлен от щатското лекарско сдружение и няма да го пуснат в никоя болница.
Йосарян наблюдаваше как вождът Бял Полуовес налива уиски в три празни шишета от шампоан и ги поставя в раницата си, която беше почнал да стяга.
— Не можеш ли да спреш в моята палатка на отиване в болницата и да разбиеш носа на един от ония? — разсъждаваше на глас Йосарян. — Имам четирима такива и те един ден съвсем ще ме изтикат от палатката.
— Знаеш ли, нещо подобно се случи веднъж на цялото ми племе — забеляза вождът Бял Полуовес, развеселен и с разбиране, като седна пак на леглото си, за да се посмее. — Защо не накараш капитан Блак да изрита тия хлапаци? Капитан Блак обича да изритва хората.
Йосарян направи кисела гримаса само като чу името на капитан Блак, който вече тормозеше новите летци всеки път, щом влезеха в палатката на разузнавателния отдел, за да получат карти или информация. Само когато си спомни за капитан Блак, Йосарян усети, че отношението му към съквартирантите стана милостиво и покровителствено. Не е тяхна вина, че са млади и весели, напомни той сам на себе си, както носеше люлеещия се лъч на фенерчето си през мрака. Искаше му се и той също да бъде млад и весел. И не е тяхна вина, че са храбри, уверени и безгрижни. Просто ще трябва да бъде търпелив, докато убият един-двама от тях и останалите бъдат ранени, и тогава те всички ще станат окей. Зарече се да прояви търпимост и доброжелателство, но когато, приятелски настроен, се наведе да влезе в палатката, силен пламък бучеше в огнището и той зяпна ужасен и смаян. Хубавите брезови цепеници на Ор се превръщаха в дим! Неговите съквартиранти ги бяха запалили! Гледаше с отворена уста четирите безчувствени, прекалено разгорещени лица и искаше да ги наругае. Искаше му се да им блъска главите една о друга, докато те го поздравяваха с другарски викове, щедро го канеха да дръпне един стол и да яде с тях печени картофи и кестени. Какво да ги прави!
И още на следващата сутрин те се отърваха от мъртвеца в палатката му! Ей така, просто го отпратиха. Направо изнесоха леглото и нещата му в храстите, изсипаха ги там и после се върнаха, потривайки живо ръце, като при добре свършена работа. Йосарян бе зашеметен от тяхната жизненост и устрема им, от тяхната практична, пряка деловитост. За няколко мига те енергично се бяха освободили от един проблем, с който Йосарян и сержант Таузър се бяха борили безуспешно в течение на месеци. Йосарян се разтревожи — страхуваше се, че може също така бързо да се отърват и от него, — изтича до Джоу Гладника и избяга с него в Рим, в деня, преди курвата на Нейтли най-после да се наспи и да се събуди влюбена.
33
Курвата на Нейтли
В Рим сестра Дъкет му липсваше. Нямаше какво друго да прави, след като Джоу Гладника замина обратно с пощата. Йосарян толкова болезнено чувствуваше отсъствието на сестра Дъкет, че тръгна по улиците, търсейки жадно Лучана, чиито смях и невидим белег той никога не бе забравил, или пияната, разчорлена фльорца със замъглени очи, преливащ сутиен и разкопчана оранжева копринена блуза, чийто пръстен с жълто-розова камея Арфи така безсърдечно бе хвърлил през прозореца на колата й. Как жадуваше за тези две момичета! Напразно ги търси. Беше тъй дълбоко влюбен в тях, а знаеше, че никога вече няма да види нито едното, нито другото. Отчаяние гризеше сърцето му. Видения му се натрапваха. Желаеше да има до себе си сестра Дъкет с вдигната пола и да усеща стройните й бедра, разголени до ханшовете. Обърна някаква мършава проститутка с мокра кашлица, която срещна в една алея между хотелите, но това не му достави никакво удоволствие и той тръгна бързо към войнишкия апартамент, за да потърси пълната, приветлива слугиня с лимоненожълтите гащи, която страшно се зарадва, като го видя, но не можа да го възбуди. Там той си легна рано и спа сам. Събуди се разочарован и обърна едно нахално, ниско, бузесто момиче, което намери в апартамента след закуска — беше само малко по-добре от другата; изгони я, като свърши, и пак си легна да спи. Подремна до обяд и след това тръгна из града да купува подаръци за сестра Дъкет и едно шалче за прислужницата с лимоненожълтите гащи, която го прегърна с такава гаргантюанска благодарност, че той скоро се разпали, мислейки за сестра Дъкет, и обзет от сладострастни мисли, изтича отново да търси Лучана. Вместо нея срещна Арфи, който беше пристигнал в Рим, когато Джоу Гладника се върна с Дънбар, Нейтли и Добз. Арфи не искаше да участвува в пиянското нападение нея нощ, за да освободят курвата на Нейтли от важните военни особи на средна възраст, които я държали затворена в хотела, защото не искала да каже „чичо“.