— Защо да рискувам да загазя само за да й помогна да си отиде? — питаше високомерно Арфи. — Но не казвай на Нейтли, че съм казал това. Кажи му, че съм имал среща с някакви много важни хора от нашето студентско братство.
Важните клечки на средна възраст не искаха да оставят курвата на Нейтли да си отиде, докато не каже „чичо“.
— Кажи чичо — казваха й те.
— Чичо — казваше тя.
— Не, не. Кажи чичо.
— Чичо — казваше тя.
— Пак не разбира.
— Пак не разбираш, нали? Не можем наистина да те накараме да кажеш чичо, освен ако не искаш да кажеш чичо. Не разбираш ли? Не казвай чичо, когато ти кажа да кажеш чичо. Окей? Кажи чичо.
— Чичо — каза тя.
— Не, не казвай чичо. Кажи чичо.
Тя не каза „чичо“.
— Добре.
— Много добре.
— Това е началото. Сега кажи чичо.
— Чичо — каза тя.
— Лошо.
— И така е лошо. Просто не й прави впечатление. Не е интересно да я караме да каже чичо, ако й е все едно дали я караме да каже чичо, или не.
— Не наистина й е все едно, нали? Кажи крак.
— Крак.
— Виждате ли? Все й е едно какво правим. Пет пари не дава за нас. Ние не значим нищо за теб, нали?
— Чичо — каза тя.
Тя действително не даваше пет пари за тях и това ужасно ги обиждаше. Те грубо я разтърсваха всеки път, щом се прозинеше. Изглеждаше, че всичко й беше все едно дори когато я заплашиха, че ще я хвърлят през прозореца. Тези изискани хора бяха крайно покварени. Тя беше отегчена, безразлична и много й се спеше. Беше на работа вече двадесет и два часа и съжаляваше, че тези мъже не й позволиха да си отиде с другите две момичета, с които бе започнала оргията. Тя смътно се питаше защо искат да се смее, когато те се смеят, и защо искаха да изпитва удоволствие, когато се любеха с нея. За нея всичко това бе твърде загадъчно и твърде неинтересно.
Не можеше да разбере какво искат. Всеки път, щом се отпуснеше със затворени очи, те я разтърсваха, за да я събудят, и я караха да каже „чичо“. И всеки път, когато кажеше „чичо“, те бяха недоволни. Питаше се какво значи „чичо“. Седеше на канапето в пасивно, безчувствено вцепенение, с отворена уста, гола — дрехите й, смачкани, лежаха на пода в един ъгъл — и се чудеше докога тези мъже ще седят голи наоколо й и ще я карат да казва „чичо“ в този елегантен апартамент в хотела, в който старата приятелка на Ор, кикотейки се неудържимо на пиянските лудории на Йосарян и Дънбар, доведе Нейтли и останалите членове на пъстрия спасителен отряд.
Дънбар стисна с благодарност задника на старата приятелка на Ор и я подаде обратно на Йосарян, който я опря на рамката на вратата и сложил двете си ръце на хълбоците й, започна сладострастно да се притиска в нея, докато Нейтли го сграбчи за лакътя, дръпна го настрана и го тласна в синия салон, където Дънбар вече запращаше на двора през прозореца всичко, което видеше пред себе си. Добз разбиваше мебелите със стойката на един пепелник. Някакъв гол, смешен мъж с червен белег от опериран апендикс се появи изведнъж на вратата и изрева:
— Какво става тук?
— Пръстите на краката ти са мръсни — каза му Дънбар.
Мъжът закри с две ръце слабините си и изчезна. С вой и гръмки викове Дънбар, Добз и Джоу Гладника, напълно щастливи, продължаваха да изхвърлят с увлечение през прозореца всичко, което можеха да вдигнат. Скоро свършиха с дрехите по кушетките и багажа на пода и тъкмо започнаха да ровят в кедровия шкаф, вратата към вътрешната стая се отвори отново и един мъж, който изглеждаше много изискан от врата нагоре, властно изшляпа с боси крака и застана пред тях.
— Хей, вие, престанете! — излая той. — Какво си мислите, че правите?
— Пръстите на краката ти са мръсни — каза му Дънбар.
Голият мъж прикри слабините си, както бе направил първият, и изчезна. Нейтли се спусна подире му, но на пътя му се изпречи първият офицер, който пак се дотътри, като сега държеше възглавница пред себе си, подобно на гола кабаретна танцьорка, която се прикрива с балон.
— Хей, момчета — изрева той сърдито, — престанете!
— Престанете! — отвърна Дънбар.
— Това казах аз.
— Това казах аз — повтори Дънбар.
Офицерът тропна буйно с крак и обхванат от чувство на безсилие, изгуби решителността си.
— Нарочно ли повтаряте всичко, което казвам?