— Нарочно ли повтаряте всичко, което казвам?
— Ще те набия — кипна офицерът и вдигна юмрук.
— Аз ще те набия — предупреди го хладно Дънбар. — Ти си германски шпионин и аз ще заповядам да те разстрелят.
— Германски шпионин! Аз съм американски полковник.
— Не приличаш на американски полковник. Приличаш на дебел мъж с възглавница пред себе си. Като си американски полковник, къде ти е униформата?
— Вие я изхвърлихте през прозореца.
— Хайде, момчета — извика Дънбар. — Заключете това тъпо копеле долу, в ареста, и хвърлете ключовете.
Полковникът пребледня от страх.
— Да не си полудял? Къде ти е марката за самоличност? Хей, вие там! Елате тук!
Но той се извърна твърде късно, за да спре Нейтли, който бе зърнал момичето си, седнало на канапето в другата стая, и се бе втурнал зад гърба му натам. Останалите се изсипаха след него право сред голите важни особи. Джоу Гладника се кикотеше истерично, като ги гледаше, и ги сочеше с пръст един след друг, сякаш не вярваше на очите си, и ту си хващаше главата с двете ръце, ту се пляскаше по хълбоците. Двама месести полковници се приближиха с нападателен вид, но се спряха, когато видяха израза на свирепа омраза, изписан на лицата на Дънбар и Добз, и забелязаха, че Добз още размахва като боздуган стойката на пепелника от ковано желязо, която бе използувал, за да изпочупи мебелите в салона. Нейтли беше вече до момичето си. Тя го гледа втренчено няколко секунди, без да го познае. После се усмихна плахо и отпусна глава на рамото му със затворени очи. Нейтли беше във възторг, тя никога дотогава не му се бе усмихвала.
— Филпо — обади се един спокоен, строен мъж с уморен вид, който дори не бе мръднал от креслото си, — ти не изпълняваш заповедите ми. Казах ти да ги изхвърлиш, а ти отиде и ги вкара вътре. Не виждаш ли разликата?
— Изхвърлили са нещата ни през прозореца, господин генерал.
— Браво на тях. И униформите ли? Много умно от тяхна страна. Без униформи никога няма да можем да ги убедим, че сме по-старши от тях.
— Да им вземем имената, Лу, и после…
— О, спокойно, Нед — каза стройният мъж с привично отегчение. — Може да те бива да хвърляш бронирани дивизии в сражения, обаче си почти безпомощен в едно подобно положение. Рано или късно ние ще си получим униформите обратно и тогава пак ще бъдем по-старши от тях. Наистина ли са изхвърлили униформите ни? Това е чудесна тактика.
— Всичко са изхвърлили.
— И онези, които бяха в шкафа ли?
— Изхвърлили са и шкафа, господин генерал. Това беше онзи трясък, който чухме, когато помислихме, че идват да ни избият.
— А сега ще изхвърля и вас — заплаши ги Дънбар.
Генералът леко побледня.
— Защо, дявол да го вземе, е побеснял така? — попита той Йосарян.
— И наистина ще го направи — каза Йосарян. — По-добре ще бъде да пуснете момичето.
— Господи, ами вземете я! — възкликна генералът с облекчение. — Тя само ни кара да се чувствуваме неуверени. Можеше поне да прояви отвращение или неприязън към нас заради стоте долара, които й платихме. Но тя дори и това не направи. Вашият красив приятел там изглежда твърде привързан към нея. Вижте как ръцете му се лепят за вътрешната страна на бедрата й, докато уж опъва нагоре чорапите й.
Заловен на местопрестъплението, Нейтли се изчерви виновно и побърза да завърши останалите фази на обличането й. Тя беше здраво заспала и дишаше така равномерно, че дори сякаш леко хъркаше.
— Да нападнем сега, Лу — настоя друг офицер. — Имаме повече жива сила и можем да направим обхват…
— О, не, Бил — каза генералът с въздишка. — Може да си истински вълшебник, когато при хубаво време и на равен терен направляваш обхвата в клещи на противник, който вече е използувал резервите си, но невинаги мислиш така ясно при други положения. Защо трябва да я задържим?
— Господин генерал, ние сме в много неизгодно стратегическо положение. Нямаме нито един парцал на себе си и ще бъде крайно унизително и неловко за онзи, който ще трябва да слезе долу и да мине през фоайето на хотела, за да събере дрехите ни.
— Да, Филпо, напълно си прав — каза генералът. — И тъкмо затова ти ще свършиш тази работа. Тръгвай.
— Гол ли, сър?
— Вземи възглавницата, ако искаш. И купи също цигари, щом така и така ще слезеш долу да си прибереш фланелката и гащите, нали?
— Аз ще ви пратя всичко горе — предложи Йосарян.
— Ето, господин генерал — каза Филпо с облекчение. — Значи няма да е нужно да слизам.
— Филпо, глупак такъв. Не виждаш ли, че лъже?
— Лъжете ли?
Йосарян кимна и надеждата на Филпо се разби. Йосарян се разсмя и помогна на Нейтли да изведе момичето в хола и да го вкара в асансьора. Лицето й бе усмихнато, сякаш озарено от някаква прелестна мечта, както спеше с глава, облегната на рамото на Нейтли. Добз и Дънбар изтичаха навън да спрат такси.