Курвата на Нейтли отвори очи, когато слязоха от колата. Преглътна сухо няколко пъти, докато траеше трудното изкачване по стълбите до нейния апартамент, но когато Нейтли я събличаше и слагаше в леглото, тя вече бе потънала в дълбок сън. Спа осемнадесет часа и на сутринта Нейтли тичаше из апартамента да вика „шшт“ на всеки, когото види. Когато се събуди, тя бе дълбоко влюбена в него. В последна сметка това бе всичко, което беше нужно, за да спечели сърцето й — един дълъг, спокоен сън.
Момичето се усмихна доволно, когато отвори очи и го видя, после, опъвайки сластно дългите си крака под шумолящите чаршафи, му кимна да дойде с превзетата идиотска усмивка на жена, на която й се иска да прави любов. Нейтли легна при нея в някакво щастливо заслепение, тъй сломен от възторг, че едва обърна внимание, когато малката й сестра пак го прекъсна, като влезе в стаята и скочи в леглото между двамата. Курвата на Нейтли я плесна и наруга, обаче този път със смях и великодушна обич, и Нейтли се излегна самодоволно, прегърнал с по една ръка всяка от тях, чувствувайки се силен в ролята на покровител. „Тримата образуваме чудесно семейство“ — реши той. Малкото момиче ще постъпи в университета, когато порасне — в колежа „Смит“ или „Радклиф“, или „Брин Мор“, той ще се погрижи за това. След няколко минути Нейтли скочи от леглото и крещейки колкото му глас държи, изтича да съобщи голямото си щастие на приятелите си. Тържествуващо той ги покани да дойдат в стаята и затръшна вратата пред смаяните им лица веднага щом пристигнаха. Спомни си в последния миг, че неговото момиче е съвършено голо.
— Облечи се — заповяда й той, поздравявайки се за бдителността си.
— Perche? — запита тя любопитно.
— Perche? — повтори той, като се закикоти снизходително. — Защото не искам да те видят гола.
— Perche no? — попита тя.
— Perche no? — Той я погледна учудено. — Защото не е редно други мъже да те гледат гола, затова.
— Perche no?
— Защото аз казвам така! — избухна Нейтли разочарован. — Хайде, не спори с мен. Аз съм мъжът и ти трябва да вършиш каквото ти кажа. Отсега нататък ти забранявам да излизаш от тази стая, освен ако си съвсем облечена. Ясно ли е?
Курвата на Нейтли го погледна, като че ли е полудял.
— Да не си полудял? Che succede? (какво става?)
— Най-сериозно ти говоря.
— Tu sei pazzo! — му изкрещя тя възмутена и с недоверие. Скочи от леглото, ръмжейки неразбираемо, нахлузи гащите си и тръгна към вратата.
Нейтли се изправи с целия си мъжки авторитет.
— Забранявам ти да напускаш стаята в този вид — уведоми я той.
— Tu sei pazzo — сряза го тя в отговор и излезе, клатейки недоверчиво глава. — Idiota! Tu sei un pazzo imbecille!
— Tu sei pazzo — каза и тънката й сестричка, тръгвайки след нея със същата високомерна походка.
— Ти ще се върнеш тук — заповяда й Нейтли. — Забранявам и на тебе да излизаш така.
— Idiota! — извика му сестричката с достойнство, като ядосано изхвърча навън. — Tu sei un pazzo imbecille.
Нейтли кипеше. Няколко секунди обикаля из стаята, обезумял от чувство за безпомощност, и след това изхвърча в хола, за да забрани на приятелите си да гледат приятелката му гола, докато, само по гащи, тя им се оплакваше от него.
— Защо не? — попита Дънбар.
— Защо не! — възкликна Нейтли. — Защото тя сега е мое момиче и не е редно да я гледате, освен ако е напълно облечена.
— Защо не? — запита пак Дънбар.
— Виждате ли? — каза неговото момиче. — Tu sei pazzo!
— Si, e molto pazzo — повтори като ехо сестричката й.
— Тогава я накарай да ходи с дрехи, щом не искаш да я гледаме — убеждаваше го Джоу Гладника. — Какво, дявол да го вземе, искаш ти от нас?
— Не иска да ме слуша — призна Нейтли овчедушно. — Затова отсега нататък вие ще трябва да си затваряте очите или да гледате в друга посока, когато тя влиза в такъв вид. О кей?
— Madonn (света богородице)! — изкрещя неговото момиче вбесено и изтрополя навън.
— Madonn! — изкрещя сестричката и изтрополя след нея.
— Lui e pazzo — забеляза Йосарян добродушно. — Наистина трябва да призная това.
— Хей, ти да не си полудял или нещо такова — обърна се към Нейтли Джоу Гладника. — Следващото нещо, което ще ти дойде на ума, ще бъде да се опиташ да я накараш да се откаже да търси клиенти по улиците.
— Отсега нататък — каза Нейтли на момичето си — ти забранявам да търсиш клиенти по улиците.
— Perche? — запита тя любопитно.
— Perche! — писна той смаян. — Защото не е прилично, ето защо.
— Perche no?
— Защото не е! — настояваше Нейтли. — Не е редно едно мило момиче като тебе да ходи да търси други мъже, за да спи с тях. Ще ти давам колкото пари са ти нужни, така че да не трябва вече да вършиш тия работи.