Майлоу бе заловен на местопрестъплението, когато ограбваше съотечествениците си, и в резултат на това акциите му се повдигнаха както никога дотогава. Той удържа думата си дори когато един разбунтуван кокалест майор от Минесота сви устни и поиска своя дял от синдиката, тъй като Майлоу постоянно повтаряше, че всички имат дял. Майлоу отговори на предизвикателството, като написа думата „акция“ на първия къс хартия, който му падна, и му го подаде с презрителен жест на оскърбена добродетел; така спечели завистта и възхищението на всички, които го познаваха. Той беше на върха на славата си и полковник Каткарт, който го познаваше и се възхищаваше от бойното му минало, се учуди от крайно почтителното смирение, с което Майлоу се представи в щаба на авиогрупата и изложи фантастичната си молба да му бъдат възложени по-опасни задачи.
— Искате да извършвате повече бойни полети? — ахна полковник Каткарт. — Защо, дявол да го вземе?
Навел кротко глава, Майлоу отговори със сериозен глас:
— Желая да изпълня дълга си, сър. Моята страна е във война и аз искам да се бия и да я защищавам, както всички други.
— Но, Майлоу, вие изпълнявате дълга си! — възкликна полковник Каткарт със смях, който прокънтя весело. — Не знам друг човек, който да е направил повече, отколкото сте направили вие. Кой им даде да ядат памук с шоколадова глазура?
Майлоу поклати глава бавно и тъжно.
— Но във време на война не е достатъчно да бъдеш завеждащ стол, полковник Каткарт.
— Напротив, достатъчно е, Майлоу. Какво ви е прихванало?
— Не, не е достатъчно, господин полковник — възрази Майлоу с малко по-твърд тон, повдигайки изразително покорните си очи само толкова, колкото бе нужно да улови погледа на полковник Каткарт. — Някои хора вече започват да мърморят.
— О, това ли било? Дайте имената им, Майлоу. Дайте ми имената им и аз ще се погрижа да ги включа във всички опасни полети, които извършва групата.
— Не, господин полковник, боя се, че са прави — каза Майлоу, като отново провеси глава. — Изпратен съм на фронта като пилот и трябва да участвувам в повече бойни полети и да посвещавам по-малко време на задълженията си като завеждащ стола.
Полковник Каткарт бе изненадан, но готов да съдействува.
— Е, Майлоу, щом наистина смятате така, мисля, че мога да наредя работите както искате. Колко време сте вече в Европа?
— Единадесет месеца, сър.
— И колко полета сте извършили?
— Пет.
— Пет? — запита полковник Каткарт.
— Пет, сър.
— Пет, а? — Полковник Каткарт потърка замислено бузата си. — Не е много добре, нали?
— Не е ли? — запита Майлоу с остър, режещ глас, като вдигна очи.
Полковник Каткарт се сви.
— Напротив, много е добре, Майлоу — поправи се бързо той. — Съвсем не е лошо.
— Не, господин полковник — каза Майлоу с дълга, изпълнена с копнеж и съжаление въздишка, — не е много добре. Макар че е много великодушно от ваша страна да казвате, че е добре.
— Но наистина не е лошо, Майлоу. Съвсем не е лошо, като се вземе предвид целият ваш ценен принос. Пет полета ли казвате? Само пет?
— Само пет, сър.
— Само пет. — За миг полковник Каткарт се почувствува страшно потиснат: чудеше се какво всъщност мисли Майлоу и дали вече не си е спечелил лошо име с него. — Пет е много добре, Майлоу — забеляза той с възторг, съзирайки лъч надежда. И бас държа, че в тия пет не е включен онзи път, когато ни бомбардирахте.
— Грешите, сър, включен е.
— Тъй ли? — запита полковник Каткарт с леко учудване. Но вие не летяхте тогава, нали? Доколкото си спомням, вие бяхте в контролната кула с мен, нали?
— Но това беше мой полет — настоя Майлоу. — Аз го организирах и използувах мои самолети и припаси. Аз планирах и контролирах цялата операция.
— О, разбира се, Майлоу, разбира се. Аз не оспорвам това. Само проверявах броя, за да се уверя, че сте включили всички полети, които трябва да ви се зачетат. Броите ли и онзи път, когато се договорихме с вас да бомбардирате моста при Орвието?
— О, не, сър, мисля, че не трябва да го включвам, тъй като бях в Орвието по това време и направлявах противовъздушния огън.
— Не виждам това да изменя нещата. То все пак беше ваш полет. И отгоре на всичко дяволски добри попадения, трябва да призная. Не ударихме моста, но получихме прекрасно събрани попадения. Спомням си, че генерал Пекъм ги коментираше. Не, Майлоу, настоявам да броите също и полета над Орвието.
— Щом настоявате, сър…
— Настоявам, Майлоу. Сега чакайте да видим… общият сбор е шест полета, което е дяволски добре, Майлоу, наистина. Шест полета представлява увеличение с двадесет на сто само за няколко минути, което съвсем не е лошо, Майлоу, съвсем не е лошо.