— Много от другите офицери имат по седемдесет полета — изтъкна Майлоу.
— Но те никога не са произвеждали памучен шоколад, нали? Майлоу, вие вършите повече, отколкото се изисква от вас.
— Но те печелят всичката слава и възможности за повишение — настояваше Майлоу така раздразнен, че го избиваше на хленч. — Сър, искам и аз да участвувам и да се бия както всички други. Затова съм дошъл. И аз искам да спечеля медали.
— Да, Майлоу, разбира се. Всички желаем да прекараме повече време в сражение, но хора като вас и мен служат по различен начин. Вижте моята собствена атестация. — Полковник Каткарт се изсмя неодобрително. — Бас държа, че, общо взето, хората не знаят, Майлоу, че аз самият имам само четири полета, нали?
— Не, сър — отвърна Майлоу. — Общоизвестно е, че имате само три полета и че един от тях беше, когато Арфи по погрешка прелетя с вас над неприятелска територия на път за Неапол, където вие отивахте, за да си купите хладилен резервоар за вода на черна борса.
Изчервявайки се от смущение, полковник Каткарт се отказа от по-нататъшния спор.
— Отлично, Майлоу. Не мога да ви изкажа достатъчно голяма похвала за това, което искате да извършите. Щом наистина това значи толкова много за вас, ще наредя на майор Майор да ви включи в следващите шестдесет и четири въздушни нападения, така че и вие да имате седемдесет полета.
— Благодаря ви, господин полковник, благодаря ви, сър. Вие не си давате сметка какво значи това.
— Няма защо да ми благодарите, Майлоу. Зная точно какво значи това.
— Не, господин полковник, мисля, че не знаете какво значи това — изрази остро несъгласието си Майлоу. — Някой ще трябва вместо мен да се заеме с ръководството на синдиката, и то веднага. Това е доста сложна работа, а аз мога да бъда свален всеки миг.
Лицето на полковник Каткарт мигновено засия при тази мисъл и той затърка ръце със скъперническа жар.
— Знаете ли, Майлоу, мисля, че полковник Корн и аз бихме били склонни да ви облекчим, като поемем това бреме — подхвърли той с незаинтересован вид, като почти облизваше устни, предусещайки сладостта на сделката. — Нашият опит с доматчета на черна борса ще ни бъде твърде полезен. Откъде да почнем?
Майлоу наблюдаваше полковник Каткарт, без да мигне, с ласкав, простодушен израз.
— Благодаря ви, сър. Много мило от ваша страна. Да почнем с безсолната диета за генерал Пекъм и диетата без мазнини за генерал Дрийдъл.
— Чакайте да взема молив. Какво идва след това?
— Кедрите.
— Кедри?
— От Ливан.
— Ливан?
— Купуваме кедри от Ливан, които трябва да се изпратят в дъскорезницата в Осло, където ще бъдат нарязани. Строителният материал отива за Кейп Код. С. О. О. — плащане в брой при предаване на стоката. После имаме граха.
— Граха?
— Който е в открито море. Имаме цели параходи с грах, които плават в открито море от Атланта до Холандия, за да платим за лалетата, които бяха изпратени за Женева, за да платим за сиренето, което трябва да отиде във Виена М. I. Р.
— М. I. Р.?
— Парите на ръка. На Хабсбургите им се клатят краката.
— Майлоу…
— И не забравяйте поцинкованата ламарина на склад във Флинт. Четири вагона поцинкована ламарина трябва да бъдат изпратени по въздуха за претопяване в Дамаск по пладне на осемнадесети, условия Р. О. В. Калкута, два процента, десет дни, Е. О. М. Един месершмит, пълен с коноп, трябва да пристигне в Белград срещу С-47, полупълен с полупресовани фурми от Хартум. Използувайте парите от португалската аншоа, която продаваме обратно в Лисабон, за да платим египетския памук, който ни се връща от Мамаронек, и за да купите колкото може повече портокали в Испания. Винаги плащайте в брой за naranjas.
— Naranjas?
— Така наричат портокалите в Испания. И … о, да. Не забравяйте пилтдаунския човек.
— Пилтдаунския човек?
— Да, пилтдаунския човек. В момента Смитсъновият институт не е в състояние да плати цената, която искаме за втория пилтдаунски човек, но те очакват да се помине един богат и любим дарител и…
— Майлоу…
— Франция иска да й изпратим колкото може повече магданоз и аз мисля, че можем да направим това, понеже ни са нужни франкове за италианските лири за пфенингите за фурмите, когато се върнат. Също поръчах огромна пратка балсово дърво от Перу, за да се разпредели пропорционално между столовете на синдиката.
— Балсово дърво? Какво ще правят столовете с балсовото дърво?
— Хубаво балсово дърво не се намира лесно сега, господин полковник. Просто сметнах, че не лоша идея да не се пропуща случаят да се купи.