— Предполагам, че не е лоша идея — предположи неуверено полковник Каткарт с вид на човек, страдащ от морска болест. — Вероятно цената е била приемлива.
— Цената — каза Майлоу — беше възмутителна, положително безбожна! Но тъй като го купихме от един от нашите филиали, бяхме доволни да платим тази цена. Погрижете се за кожите.
— За кошерите?
— За кожите.
— За кожите?
— За кожите. В Буенос Айрес. Трябва да бъдат ощавени.
— Ощавени?
— В Нюфаундланд. И изпратени в Хелзинки N. М. I. Р. преди пролетта. Във Финландия всичко върви N. М. I. Р., преди да започне пролетното топене на ледовете.
— Без пари на ръка? — отгатна полковник Каткарт.
— Много добре, господин полковник. Просто имате дарба, сър. После имаме корк.
— Корк?
— Да се прати в Ню Йорк. Елхи в Делхи, салам в Сиам, пшеница в Ница, локум в Хартум.
— Майлоу!
— Имаме и въглища в Нюкасъл, сър.
Полковник Каткарт вдигна ръце.
— Спрете, Майлоу! — извика той почти през сълзи. — Няма смисъл. Вие сте точно като мен: абсолютно необходим. Той блъсна молива настрана и скочи на крака, вбесен до безумие. — Майлоу, вие не можете да участвувате в още шестдесет и четири полета. Не можете да участвувате дори в един полет. Цялата система ще рухне, ако се случи нещо с вас.
Майлоу кимна спокойно с вид на човек, който е доволен, че може да услужи.
— Сър, забранявате ли ми да участвувам в полети?
— Майлоу, забранявам ви да участвувате в полети — заяви полковник Каткарт с тон на строг и непреклонен авторитет.
— Това не е честно, сър — каза Майлоу. — А какво ще стане с моята атестация? Другите печелят всичката слава, медали и реклама. Трябва ли да бъда онеправдан само защото върша добра работа като завеждащ стол?
— Не, Майлоу, не е честно. Но не виждам какво мога да направя.
— Може би е възможно да наредим някой друг да участвува в полети вместо мен.
— Може би е възможно да наредим някой друг да участвува в полети вместо вас — подхвърли полковник Каткарт. — Какво ще кажете за стачкуващите миньори в Пенсилвания и Западна Вирджиния?
Майлоу поклати глава.
— Много дълго време ще трябва, за да се обучат. Но защо не някои хора от ескадрилата, сър? В края на краищата аз върша всичко това за тях. Те трябва да бъдат готови срещу това да направят нещо за мен.
— Но защо не някои хора от ескадрилата, Майлоу?! — възкликна полковник Каткарт. — В края на краищата вие вършите всичко това за тях. Те трябва да бъдат готови срещу това да направят нещо за вас.
— Каквото е право, право си е.
— Каквото е право, право си е.
— Те биха могли да се редуват.
— Биха могли да се редуват и участвуват в полети вместо вас, Майлоу.
— Кому ще се зачетат полетите?
— На вас ще се зачетат, Майлоу. И ако някой от хората, които летят вместо вас, спечели медал, вие получавате медала.
— Кой умира, ако го свалят?
— Е, той умира, разбира се. В края на краищата, Майлоу, каквото е право, право си е. Има само едно нещо…
— Ще трябва да повишите броя на полетите.
— Може да трябва да повиша броя на полетите и не съм сигурен дали хората ще ги извършат. Те са още огорчени, задето ги повдигнах на седемдесет. Ако мога да накарам някой от редовите офицери да извърши повече полети, останалите вероятно ще се поведат по него.
— Нейтли ще извърши повече полети, сър — каза Майлоу. — Тъкмо преди малко ми бе казано под най-голяма тайна, че той ще направи всичко, каквото му се нареди, само за да остане на фронта, защото е влюбен в едно момиче тук.
— Но Нейтли ще извърши още полети! — заяви полковник Каткарт и удари длани със звънък, победоносен плясък. — Да, Нейтли ще лети още. И този път наистина ще повиша полетите направо на осемдесет, та наистина да смая генерал Дрийдъл. И това е много добър начин пак да пратя в сражение този гаден плъх Йосарян, където той може да бъде убит.
— Йосарян?
Трепет на дълбока тревога мина по простосърдечните, грубовати черти на Майлоу и той замислено почеса края на червеникавокестенявите си мустаци.
— Да, Йосарян. Чувам, че той обикалял наоколо и разправял, че е изкарал полетите си и че за него войната била свършила. Е, може да е изкарал полетите си. Но не е изкарал вашите полети, нали? Ха-ха, хубава изненада му се готви.
— Сър, Йосарян е мой приятел — възрази Майлоу. — Никак не ми се иска да бъда отговорен, че съм направил нещо, което може да го прати отново в сражение. Дължа много на Йосарян. Няма ли начин да направим изключение за него?
— О, не, Майлоу — изкудкудяка сентенциозно полковник Каткарт, възмутен от такова предложение. — Никога не трябва да облагодетелствуваме никого. Винаги трябва да се отнасяме еднакво към всички.