— Бих дал за Йосарян всичко, което притежавам — упорствуваше бойко Майлоу в полза на Йосарян. — Но тъй като не притежавам нищо, не мога да му дам нищо, нали? И така, той ще трябва да опита щастието си както и всички други, нали?
— Каквото е право, право си е, Майлоу.
— Да, сър, каквото е право, право си е — съгласи се Майлоу. — Йосарян не е по-добър от другите и той няма никакво право да очаква особени привилегии, нали?
— Да, Майлоу. Каквото е право, право си е.
И Йосарян нямаше време да се спаси, когато късно следобед същия ден полковник Каткарт издаде заповедта си, че броят на полетите се повишава, нямаше време да разубеди Нейтли да не лети повече, нито дори да се наговаря пак с Добз да убият полковник Каткарт, тъй като тревогата бе дадена внезапно призори на следващия ден и летците бяха накарани бързо да се качат в камионите и откарани с най-голяма бързина в бараката за инструктаж, а оттам на летището, където раздрънканите цистерни още помпаха бензин в резервоарите на самолетите и подтичващите групи механици работеха с най-голяма бързина, за да вкарат петстотинкилограмовите фугасни бомби в бомбовместилищата. Всички тичаха, докато цистерните свършиха работата си, и моторите бяха запалени, за да се загряват.
Разузнаването бе донесло, че един тежко повреден италиански кръстосвач, който бил на сух док в Ла Специя, щял същата сутрин да бъде изтеглен с влекачи във фарватера при входа на пристанището и потопен там, за да не могат съюзните армии да използуват удобствата на дълбокото пристанище, когато превземат града. По изключение един доклад на военното разузнаване се оказа точен. Дългият кораб беше изминал половината път до входа на пристанището, когато те долетяха от запад и го разкъсаха на две с преки попадения от всяко звено; това изпълни всички с вълни от страшно гъделичкаща колективна гордост, докато се озоваха всред прегради от флак. Стрелбата идеше от оръдия, поставени на всяка извивка на огромната подкова от планини, заграждаща залива под тях. Дори Хавърмайър прибягна до най-бесните възможни маневри, когато видя грамадното разстояние, което трябваше да измине, за да се изплъзне от огъня, а Добз, който държеше контролния лост и караше самолета на зигзаг, направи зиг вместо заг, блъсна се в съседния самолет и отхапа опашката му. Крилото му се отчупи от основата, самолетът полетя надолу като камък и почти мигновено изчезна от погледа на всички. Нямаше пламък, нито дим, нито най-малкия необичаен шум. Другото крило се завъртя мощно като перка на бетонобъркачка, докато самолетът падаше отвесно с носа надолу в права линия с все по-голяма скорост. Заби се във водата, която, разпенена от удара, се отвори като бяла водна лилия върху тъмносиньото море и плисна обратно като гейзер от ябълковозелени мехури, когато самолетът потъна. Всичко свърши за няколко секунди. Не се показаха никакви парашути. А в другия самолет Нейтли бе също убит.
36
Избата
Смъртта на Нейтли едва не уби свещеника. Военният свещеник Шипман седеше в палатката си, сложил очилата си за четене, и се занимаваше с книжата си, когато телефонът иззвъня и от летището му съобщиха за сблъскването на двата самолета във въздуха. Стомахът му мигновено се сви. Когато сложи слушалката обратно, ръката му трепереше. Другата му ръка също се разтрепера. Катастрофата беше огромна, умът му просто не можеше да я възприеме. Дванадесет души убити — какво страхотно нещо, колко ужасно! Уплахата му растеше. Инстинктивно се помоли Йосарян, Нейтли, Джоу Гладника и другите му приятели да не са между жертвите, после, разкаян, се упрекна, тъй като да се моли за техния живот, означаваше да се моли за смъртта на младежи, които дори не познаваше. Беше вече много късно да се моли, но това беше единственото, което знаеше да прави. Сърцето му тупаше силно с шум, който сякаш идваше извън него, и той разбра, че никога вече няма да седне на зъболекарски стол, няма да зърне хирургически инструмент, няма да присъствува на автомобилна катастрофа или да чуе крясък нощем, без да изпита същото бурно сърцебиене и същия страх, че може да умре. Никога няма да види юмручен бой, без да се страхува, че ще припадне и ще си разбие черепа на тротоара, или ще получи смъртоносен разрив на сърцето, или мозъчен кръвоизлив. Питаше се дали някога ще види отново жена си и трите си малки деца. Питаше се дали изобщо трябва да види отново жена си, след като капитан Блак му бе внушил силни съмнения във верността и характера на жените. Имаше толкова много мъже, мислеше си той, които биха могли да се окажат по-задоволителни сексуално от него. Сега, когато мислеше за смърт, винаги мислеше за жена си, а когато мислеше за жена си, винаги мислеше, че ще я загуби.