Една врата се отвори в другия край на стаята и полковник Каткарт влезе в избата, сякаш изскочи от някакъв долап в стената.
— Здравейте, господин полковник. Господин полковник, той твърди, че вие сте му дали онзи домат. Дадохте ли му го?
— Защо ще му давам домат? — отговори полковник Каткарт.
— Благодаря ви, господин полковник. Това е всичко.
— Приятно ми беше, господин полковник — отвърна полковник Каткарт и излезе от избата, като затвори вратата след себе си.
— Е, господин свещеник? Какво ще кажете сега?
— Даде ми го! — изсъска свещеникът с шепот, който беше едновременно и пламенен, и боязлив. — Той ми го даде!
— Да не би да наричате един висш офицер лъжец, господин свещеник? Защо един висш офицер ще ви дава домат? Затова ли сте се опитали да го дадете на сержант Хуиткоум? Защото този домат е бил горещ?
— Не, не, не — протестираше свещеникът, като се питаше отчаяно защо не могат да го разберат. — Предложих го на сержант Хуиткоум, защото не го исках.
— Защо сте го откраднали от полковник Каткарт, щом не сте го искали?
— Не съм го откраднал от полковник Каткарт.
— Тогава защо сте толкова виновен, щом не сте го откраднали?
— Аз не съм виновен.
— Тогава защо ще ви разпитваме, щом не сте виновен?
— О, не зная — изпъшка свещеникът, като кършеше пръсти в скута си и клатеше наведената си угрижена глава. — Не зная.
— Той си мисли, че имаме време за губене — изсумтя майорът.
— Господин свещеник — поде, без да бърза, офицерът, който не носеше отличителни знаци, като вдигна един жълт, изписан на пишеща машина лист от отворената папка, — тук има декларация, подписана от полковник Каткарт, който твърди, че вие сте откраднали този домат от него. — Той постави листа върху папката с изписаната страна отдолу и взе втори лист от нея. — А тук имаме нотариална клетвена декларация от сержант Хуиткоум, в която той заявява, че разбрал, че доматът е откраднат, от начина, по който вие сте се опитвали да му го натрапите.
— Кълна се в Бога, не съм го откраднал — молеше се свещеникът почти през сълзи, изпълнен с тревога. — Давам свещена дума, че това не беше откраднат домат.
— Господин свещеник, вярвате ли в Бога?
— Да, сър, разбира се, че вярвам.
— Странно, господин свещеник — каза офицерът, като извади от папката друг жълт, изписан на пишеща машина лист, — защото в ръцете си имам друга декларация от полковник Каткарт, в която той заявява под клетва, че вие сте се отказали да сътрудничите с него, за да се уреди четенето на молитви в бараката за инструктаж преди всеки боен полет.
За миг свещеникът погледна озадачено, но веднага след това бързо си припомни и кимна.
— О, това е съвсем вярно, сър — обясни охотно той. — Полковник Каткарт сам се отказа от идеята си, щом си даде сметка, че и войниците се молят на същия бог като офицерите.
— Отказал ли се е? — възкликна офицерът недоверчиво.
— Какви глупости! — заяви червендалестият полковник и рязко се извъртя настрани с достойнство и досада.
— Да не би да очаква, че ще повярваме това? — извика с недоверие майорът.
Офицерът без отличителни знаци се захили кисело.
— Не прекалявате ли, господин свещеник — запита той със снизходителна и враждебна усмивка.
— Но, сър, това е истината! Кълна се, че е истина!
— Не виждам какво значение има дали е така, или не — каза офицерът равнодушно и пак протегна ръка настрана към отворената папка, пълна с книжа. — Господин свещеник, казахте ли, че вярвате в Бога, в отговор на въпроса ми? Не си спомням.
— Да, сър, така казах, сър. Аз наистина вярвам в Бога.
— Тогава това е наистина много странно, господин свещеник, аз имам тук друга клетвена декларация от полковник Каткарт, който заявява, че вие някога сте му казали, че атеизмът не е противозаконен. Спомняте ли си да сте правили пред някого подобно изявление?
Свещеникът кимна без никакво колебание, чувствувайки се сега на здрава почва.
— Да, сър, казвал съм такова нещо. Казах го, защото е вярно. Атеизмът не е противозаконен.
— Но това още не ви дава основание да го казвате, господин свещеник — смъмри го хапливо офицерът, като се намръщи и взе друг изписан на пишеща машина лист от папката. — А тук имаме още една клетвена декларация от сержант Хуиткоум, който казва, че сте се противопоставяли на плана му да се изпращат съболезнователни писма с подписа на полковник Каткарт до близките на убити или ранени в сражение. Вярно ли е това?
— Да, сър, противопоставях се — отговори свещеникът. — И се гордея с това. Тези писма са неискрени и нечестни. Единствената им цел е да донесат слава на полковник Каткарт.