Полковник Корн помълча един миг, гледайки свещеника, и искрица на цинична веселост блесна в очите му.
— Да, господин свещеник, разбира се, ужасно беше — каза той най-после. — Не знам как ще докладваме случая, без да се изложим.
— Не ме интересува това — смъмри го твърдо свещеникът без никакъв страх. — Някои от тези дванадесет души бяха вече изкарали седемдесетте си полета.
Полковник Корн се изсмя.
— Щеше ли да бъде по-малко трагично, ако те всички бяха нови хора? — запита той язвително.
Свещеникът пак бе поставен натясно. Като че ли на всяка стъпка се сблъскваше с тази неморална логика, която го объркваше. Когато продължи, той беше вече по-малко уверен в себе си и гласът му трепереше:
— Сър, просто несправедливо е да се карат хората от тази авиогрупа да извършват по осемдесет полета, когато в другите групи летците се връщат в Щатите след петдесет и пет.
— Ще проучим този въпрос — каза полковник Корн отегчено и без да прояви интерес, си тръгна. — Adios padre!
— Какво значи това? — извика настойчиво свещеникът с писклив глас.
Полковник Корн се спря, лицето му доби неприятен израз и той слезе едно стъпало по-надолу.
— Това значи, че ще помислим по този въпрос, padre — отговори той хапливо и презрително. — Нали не бихте искали да свършим нещо, без да го обмислим?
— Не, сър, струва ми се, че не бих искал. Но вие вече сте мислили, нали?
— Да, padre, мислихме. И за да ви зарадваме, ще мислим още и вие ще бъдете първият, комуто ще кажем, щом стигнем до някакво решение. А сега adios.
Полковник Корн се обърна бързо и изтича нагоре по стълбите.
— Полковник Корн! — извика свещеникът така, че полковникът се спря отново.
Той извърна бавно глава към свещеника с навъсен и нетърпелив израз. Думите бликнаха като буен поток от устата на свещеника:
— Сър, моля ви да ми разрешите да отнеса въпроса до генерал Дрийдъл. Искам да предява протеста си в щаба на авиокрилото.
Дебелите, тъмни бузи на полковник Корн се издуха неочаквано от напиращ смях и мина един миг, преди той да отговори.
— Много добре, padre — отговори той със злорада веселост, като се мъчеше да изопне чертите на лицето си. — Давам ви разрешение да говорите с генерал Дрийдъл.
— Благодаря ви, сър. Честно е, струва ми се, обаче да ви предупредя: смятам, че имам известно влияние пред генерал Дрийдъл.
— Много любезно от ваша страна да ме предупредите, padre. И аз смятам, че е честно да ви предупредя, че няма да намерите генерал Дрийдъл в щаба на авиокрилото. — Полковник Корн се захили лукаво и после избухна в тържествуващ смях. — Генерал Дрийдъл изхвърча, padre, и генерал Пекъм му седна на мястото. Имаме нов командир на авиокрилото.
Свещеникът беше зашеметен.
— Генерал Пекъм!
— Точно така, господин свещеник. Имате ли влияние пред него?
— О, аз дори не познавам генерал Пекъм — възнегодува жаловито свещеникът.
Полковник Корн пак се разсмя.
— Много лошо, господин свещеник, защото полковник Каткарт го познава много добре. — Полковник Корн се кикоти непрекъснато с тържествуваща наслада няколко секунди и после рязко спря. — Впрочем, padre — каза той със строг предупредителен глас, мушкайки свещеника с пръст в ребрата, — край на играта между вас и доктор Стъбз. Много добре знаем, че той ви е пратил да се оплаквате тук.
— Доктор Стъбз? — Свещеникът, смаян, разтърси глава в знак на протест. Не съм и виждал доктор Стъбз, господин полковник. Бях доведен тук от трима непознати офицери, които без никакво право ме откараха в избата да ме разпитват и оскърбяват.
Полковник Корн пак мушна свещеника в ребрата.
— Вие знаете много добре, че доктор Стъбз е казвал на хората в своята ескадрила, че не са длъжни да извършват повече от седемдесет бойни полета. — Той се изсмя грубо. — Е, padre, ще трябва да извършват повече от седемдесет полета, защото преместваме доктор Стъбз на Тихоокеанския боен театър. И така, adios, padre. Adios.
37
Генерал Шайскопф
Генерал Дрийдъл бе изхвърчал и генерал Пекъм му бе седнал на мястото. Генерал Пекъм едва бе влязъл в кабинета на генерал Дрийдъл и великолепните му военни победи започнаха да рухват.
— Генерал Шайскопф? — запита той без никакво подозрение сержанта в новия си кабинет, който му съобщи за пристигналата тази сутрин заповед. — Искате да кажете полковник Шайскопф, нали?
— Не, сър. Генерал Шайскопф. Той беше произведен генерал тази сутрин, сър.
— О, наистина любопитно! Шайскопф? Генерал! Какъв чин генерал?
— Генерал-лейтенант, сър, и…
— Генерал-лейтенант!
— Да, сър, и той иска да не издавате никакви заповеди до някой ваш подчинен, без да се допитате предварително до него.