— Ах, мръсен… — изпсува гласно генерал Пекъм може би за първи път в живота си и смаян, се замисли дълбоко. — Каргил, чухте ли? Шайскопф бил произведен направо генерал-лейтенант. Бас държа, че са имали намерение мен да повишат и по погрешка са повишили него.
Полковник Каргил замислено си потъркваше едрата брадичка.
— Защо той пък да ни дава заповед?
Гладкото, добре измито, изтънчено лице на генерал Пекъм се изопна.
— Да, сержанте — каза той бавно със смръщено от недоумение чело, — защо той издава заповеди до нас, щом е още в Отдела за специални операции, а ние сме в Отдела за бойни операции?
— Още една промяна бе извършена тази сутрин, сър. Всички бойни операции са сега под ръководството на Отдела за специални операции. Генерал Шайскопф е нашият нов началник.
Генерал Пекъм издаде пронизителен вик.
— О, Боже! — завайка се той и цялото му изпитано самообладание се стопи в истерия. — Шайскопф ни е началник? Шайскопф! — Той притисна очи с юмруците си, обхванат от ужас. — Каргил, свържете ме с Уинтъргрийн. Шайскопф! О, само не Шайскопф.
Изведнъж всички телефони зазвъняха едновременно. Един ефрейтор влезе тичешком и отдаде чест.
— Сър, един военен свещеник чака отвън. Иска да говори с вас по някаква несправедливост в ескадрилата на полковник Каткарт.
— Отпратете го, отпратете го веднага! Достатъчно несправедливости имаме и ние тук. Къде е Уинтъргрийн?
— Сър, генерал Шайскопф е на телефона. Иска веднага да говори с вас.
— Кажете му, че още ме няма! Боже Господи! — изпищя генерал Пекъм, сякаш едва сега си даде сметка за огромните размери на катастрофата. — Шайскопф! Ами че този човек е малоумен! Аз смачках този глупак и сега той ми е началник. О, Господи! Каргил, Каргил, не ме изоставяйте! Къде е Уинтъргрийн?
— Сър, някой си бивш ефрейтор Уинтъргрийн е на другия телефон. Цяла сутрин се мъчил да ви намери по телефона.
— Господин генерал, не мога да набера Уинтъргрийн — викаше полковник Каргил. — Номерът му е все зает.
Генерал Пекъм се потеше изобилно, когато се хвърли към другия телефон.
— Уинтъргрийн!
— Пекъм, ти ли си, кучи сине…
— Уинтъргрийн, чухте ли какво са направили? … какво си направил, тъпо копеле?
— Поставили са Шайскопф начело на всичко.
Уинтъргрийн крещеше, обхванат от бяс и панически страх:
— Ти, с твоите пусти меморандуми! И те наистина взеха, че прехвърлиха бойните операции към Отдела за специални операции!
— О, не! — стенеше генерал Пекъм. — Нима това е причината? Моите меморандуми? Ти ли ги накара да турят Шайскопф начело? Защо не туриха мен?
— Защото ти вече не беше в Специални операции. Ти мина в Бойни операции и остави него за началник на отдела. И знаеш ли какво иска той? Знаеш ли какво иска това копеле да правим всички?
— Сър, мисля, че ще трябва да говорите с генерал Шайскопф — увещаваше го нервно сержантът. — Той настоява да говори с някого.
— Каргил, говорете с Шайскопф вместо мен. Не мога да говоря с него. Вижте какво иска.
Полковник Каргил слуша няколко секунди по телефона и побледня като платно.
— О, Боже! — извика той и слушалката падна от пръстите му. — Знаете ли какво иска? Иска да маршируваме. Иска всички да маршируват.
38
Сестричката
Йосарян маршируваше заднишком с пистолет на хълбока и отказваше да участвува в бойни полети. Маршируваше заднишком, защото, като вървеше, постоянно се въртеше като пумпал, за да се увери, че някой не го дебне отзад. Всеки звук зад гърба му беше знак да се пази, всеки човек, когото срещаше — възможен убиец. Държеше постоянно ръка върху дръжката на пистолета и не се усмихваше никому освен на Джоу Гладника. Беше казал на капитан Пилчард и капитан Рен, че вече няма да лети. Капитан Пилчард и капитан Рен не го включиха в разписанието за следващия полет и донесоха за случая в щаба на авиогрупата.
Полковник Корн се разсмя спокойно.
— Какво, дявол да го вземе, искате да кажете? Как така няма да лети вече? — запита той усмихнато, докато полковник Каткарт се сви в един ъгъл да размишлява върху зловещия смисъл на името Йосарян, което отново почваше да го тормози. — Защо няма да лети?
— Неговият приятел Нейтли беше убит в сблъскването над Специя. Може би затова.
— Какво си мисли, че е… Ахилес или що? — Полковник Корн остана доволен от сравнението и си взе бележка наум да го повтори в присъствие на генерал Пекъм. — Трябва да извършва полети. Той няма друг избор. Върнете се и му кажете, че ще ни докладвате, ако не промени решението си.
— Вече му казахме, сър. Без никакъв ефект.
— Какво казва майор Майор?