— Никога не виждаме майор Майор. Изглежда, че е изчезнал.
— Да можехме да изчезнеме този тип! — изтърси кисело полковник Каткарт от ъгъла. — Както изчезнаха онзи приятел Дънбар.
— О, има много други начини, по които можем да се справим с този случай — успокои го с увереност полковник Корн и отново се обърна към Пилчард и Рен. — Нека почнем с най-меките средства. Изпратете го в Рим на почивка за няколко дни. Може би смъртта на приятеля му действително му е подействувала.
Смъртта на Нейтли действително едва не уби Йосарян, защото, когато той съобщи новината на курвата на Нейтли в Рим, тя нададе пронизителен, сърцераздирателен писък и се опита да го убие с ножче за белене на картофи.
— Bruto! (звяр) — заяви тя, изпаднала в истеричен бяс, когато той изви ръката зад гърба й и започна постепенно да я усуква, докато ножчето падна на пода. — Bruto! Bruto! — Тя бързо издра лицето му с дългите нокти на свободната си ръка и разпра бузата му, като плюеше злобно в лицето му.
— Какво става с тебе? — писна той от пареща болка и смайване, като я оттласна от себе си чак до насрещната стена на стаята. — Какво искаш от мене?
Тя отново се нахвърли върху му, размахвайки юмруци, и разкървави носа му с един здрав удар, преди той да успее да сграбчи двете й китки и да я задържи. Косата й разярено се мяташе. Сълзи се лееха на поточета от святкащите й от омраза очи, докато ожесточено се бореше с него, обзета от безразсъдна ярост и изпълнена с бясна сила, ръмжеше, кълнеше го диво и пищеше „Bruto! Bruto!“ всеки път, щом той се опиташе да й обясни. Йосарян не очакваше такава сила у нея и за миг изгуби равновесие. Беше висока почти колкото него и в течение на няколко фантастични, изпълнени с ужас секунди, той беше сигурен, че в лудата си решителност тя ще го повали, ще го смаже на пода, безмилостно ще го разпори и нареже на парчета за някакво страхотно престъпление, което никога не е извършвал. Идеше му да извика за помощ, докато се бореха бясно с равни сили, сумтяха и пъхтяха, напрягайки вплетените си в мъртва хватка ръце. Най-после силата й се изчерпа, той можа да я отблъсне и започна да я придумва да го остави да й обясни всичко, като се кълнеше, че не е виновен за смъртта на Нейтли. Тя пак го заплю в лицето и той я блъсна силно настрани с отвращение, гняв и чувство за безсилие. Щом я пусна, тя веднага се хвърли да грабне ножчето от пода. Той скочи след нея и те няколко пъти се претърколиха един през друг на пода, преди той да успее да изтръгне ножчето за картофи от ръцете й. Когато Йосарян се изправяше с усилие на крака, тя се опита да го спъне и откъсна с нокти късче от глезена му. Раната го заболя адски. Подскачайки от болка, той пресече стаята и хвърли ножчето за картофи през прозореца. Въздъхна дълбоко от облекчение, като видя, че вече няма опасност.
— Сега, моля ти се, остави ме да ти обясня — започна да я придумва той със зрял, разумен, сериозен глас.
Тя го ритна в слабините. Ударът изкара всичкия въздух от корема му. Надавайки писклив вой, той рухна на пода и се преви на две със свити колене, сгърчен в агония, като се мъчеше да си поеме дъх, сякаш се напъва да повърне. Курвата на Нейтли избяга от стаята. Олюлявайки се, Йосарян се изправи на крака точно в момента, когато тя се втурна обратно в стаята с дълъг нож за рязане на хляб. Тревожен стон на изненада се изтръгна от устата му. Като прикрепяше с две ръце наранените си, парещи, тупащи от болка вътрешности, той се хвърли с цялата си тежест в пищялите й, така че краката й се хлъзнаха назад и тя, премятайки се през главата му, падна на пода по лакти с грозен глух звук. Ножът отхвърча настрани и той го запрати под леглото. Тя опита да се мушне под леглото, за да го вземе, но Йосарян я сграбчи за лакътя и я изправи. Отново се опита да го ритне в слабините, но той я оттласна от себе си, като я изпсува здравата. Тя се блъсна в стената и изгубвайки равновесие, падна и разби един стол, който събори тоалетната масичка. Всички гребени, четки за коса и бурканчета с помада по нея изтрещяха на пода, а на другия край на стаята една картина в рамка падна на земята и стъклото й се разби.
Тя запрати един тежък пепелник по главата му и когато се нахвърли отгоре му, Йосарян сви юмрук да й нанесе удар в стомаха, но се уплаши да не би да я удари много зле. Искаше да я чукне ловко точно във върха на челюстта и да избяга от стаята, но поради провисналата й коса целта не се виждаше ясно и той просто отскочи настрани, като я блъсна, за да й помогне да префучи покрай него. Тя се тресна здраво в насрещната стена. Сега му препречваше пътя към вратата.
Хвърли по него една голяма ваза. След това се приближи с пълно винено шише и така го удари право в слепоочието, че го зашемети и той падна на едно коляно. Ушите му пищяха и цялото му лице изтръпна. Чувствуваше се повече объркан, отколкото изплашен или вбесен. Чувствуваше се неловък, защото тя всеки миг можеше да го убие. Просто не разбираше какво става. Нямаше представа какво трябва да направи, но знаеше, че трябва да се спаси и когато я видя да вдига шишето, за да го цапне повторно, той се метна напред и я удари с глава в корема, преди тя да му нанесе удар. Нападението му бе така стремително, че той я изтласка назад, докато коленете й се огънаха на ръба на леглото и тя се повали по гръб върху дюшека, а Йосарян падна между разкрачените й крака и се просна отгоре й. Тя заби нокти във врата му и започна да го дере, но той продължи постепенно да се изкачва по гъвкавите, пълни хълмчета и издатини на закръгленото й тяло, докато я покри напълно и я укроти с тежестта си, като същевременно пръстите му настойчиво преследваха мятащата се ръка на момичето, докато стигнаха до виненото шише и го изтръгнаха от ръката му. Тя не преставаше да рита, да кълне и да го драска ожесточено. Опита се да го ухапе жестоко, изтеглила назад грубите си, чувствени устни и оголила зъби като бесен, всеяден звяр. Понеже сега лежеше победена, той почна да мисли как може да избяга от нея, без да се изложи на опасност от нападение в гърба. Чувствуваше вътрешната страна на нейните съпротивляващи се, напрегнати бедра и колене, които притискаха единия му крак и се въртяха около него. Еротични мисли започнаха да го смущават и той се засрами от себе си. Усещаше сластната плът на нейното кораво, младо женско тяло, което се напрягаше и блъскаше под него като влажна, разливаща се, прелестна, упорита маса, усещаше корема й и топлите й, живи, гъвкави гърди, буйно щръкнали нагоре към него като сладко и заплашително изкушение. Дъхът й го изгаряше. Внезапно той си даде сметка, че макар и бурните, поривисти гърчове под него да не бяха намалели ни най-малко, тя вече не се бореше — с трепет разбра, че вече не се бие, а без угризения надига таза си срещу него с първичен, мощен, възторжен, инстинктивен ритъм на еротична жар и несдържаност. Той ахна изненадан и възхитен. Лицето й, което му се виждаше красиво като разцъфнало цвете, бе изкривено от друг вид мъчение, тъканите й бяха спокойно подути, полузатворените й очи бяха замъглени и невиждаши, обезсилени и премалели от желание.