— А! Assasino! — изкрещя тя и радостно изтича през стаята да вземе ножа за хляб и да го довърши.
Полуослепен, той се изправи и залитайки, изтича след нея. Някакъв шум зад него го накара да се обърне. Свят му се зави от ужас пред това, което видя. Сестричката на курвата на Нейтли — не друг, а тъкмо тя се намери — тичаше след него с дълъг нож за хляб в ръка!
— О, не! — изохка той, изтръпнал от ужас, и изби ножа от ръката й с рязък удар върху китката. Дойде му до гуша от тези нелепи и непонятни схватки. Отде да знае кой още може да се втурне през вратата пак с някой дълъг нож за хляб и затова той вдигна сестричката на курвата на Нейтли, хвърли я върху курвата на Нейтли и побягна от стаята, от апартамента, надолу по стълбите. Двете момичета го подгониха през хола. Както тичаше, той разбра по тропота им, че те изостават все повече зад него, докато най-после стъпките им съвсем заглъхнаха. Чу ридания точно над себе си. Погледна нагоре в шахтата на стълбището и зърна курвата на Нейтли, която се бе отпуснала на едно стъпало и плачеше, закрила лицето си с ръце, докато нейната дива, неукротима сестричка се бе опасно навела над перилата и му крещеше щастливо: „Bruto, Bruto“, като размахваше към него ножа за хляб, сякаш беше някаква нова, интересна играчка, която тя охотно би привела в действие.
Йосарян се бе отървал, но продължаваше тревожно да поглежда назад през рамо, както вървеше по улицата. Минувачите се втренчваха странно в него и това го правеше още по-неспокоен. Вървеше нервно забързан и се чудеше какво има във външния му вид, което привлича вниманието на всички. Когато докосна едно болезнено място на челото си, пръстите му станаха лепкави от кръв и той разбра. Избърса лицето и врата си с носната си кърпичка. Където и да натиснеше, на кърпата се явяваха нови червени петна. Отвсякъде течеше кръв. Побърза да влезе в зданието на Червения кръст, слезе два етажа надолу по стръмните стълби от бял мрамор и влезе в тоалетната, където изчисти със сапун безбройните си видими рани, проми ги със студена вода, оправи яката на ризата си и вчеса косата си. Никога не бе виждал тъй натъртено и изподрано лице като това, което мигаше срещу него в огледалото със замаян и изплашен израз. Какво, дявол да го вземе, искаше тя от него?
Когато той излезе от тоалетната, курвата на Нейтли го нападна из засада. Беше клекнала до стената, близо до началото на стълбата, и връхлетя отгоре му като ястреб, стиснала в юмрука си блестящ сребърен нож за рязане на месо. Той отслаби силата на удара, като посрещна ръката й с лакът, и след това я удари с юмрук точно в челюстта. Тя обърна очи. Улови я, преди да се строполи, и леко я сложи на земята. След това изтича нагоре по стълбите, изхвърча навън от сградата и прекара следващите три часа да търси по целия град Джоу Гладника, за да може да се махне от Рим, преди тя пак да го е открила. Не се чувствуваше напълно в безопасност, докато самолетът не отлетя. Когато се приземиха в Пианоза, курвата на Нейтли, предрешена като механик, чакаше с ножа си за рязане на месо точно на мястото, където спря самолетът, и когато тя, обута с обувки с подметки от гьон и високи токове, замахна да забие ножа в гърдите му, той се спаси благодарение на чакъла, по който се плъзнаха обувките й. Поразен, Йосарян я издърпа в самолета и я държа неподвижна на пода, притиснал и двете й ръце, докато Джоу Гладника се обади по радиото на контролната кула и поиска разрешение да се върне в Рим. На летището в Рим Йосарян я изхвърли на пистата и Джоу Гладника отлетя веднага за Пианоза, без дори да угаси моторите си. Едва дишайки, Йосарян разглеждаше внимателно и предпазливо всяка фигура, докато двамата с Джоу Гладника вървяха през лагера на ескадрилата към палатките си. Джоу Гладника го поглеждаше втренчено със странен израз.
— Сигурен ли си, че не си си въобразил цялата история? — запита колебливо Джоу Гладника след известно време.
— Да съм си я въобразил? Ами нали беше с мен? Нали — току-що я откара в Рим?
— Може би и аз съм си въобразил цялата история. Защо иска да те убие?
— Никога не ме е харесвала. Може би защото му разбих носа или защото само аз бях пред нея, когато чу новината. Мислиш ли, че ще се върне?
Вечерта Йосарян отиде в офицерския клуб и остана там много до късно. Когато наближи палатката си, той се озърташе, търсейки курвата на Нейтли. Спря, когато я видя, че се крие в храстите край палатката, стиснала в ръка голям готварски нож и облечена като пианозки селянин. Стъпвайки на пръсти, Йосарян я заобиколи безшумно и я сграбчи отзад.