Йосарян знаеше, че той лъже, но не прекъсваше вожда Бял Полуовес, който дори твърдеше, че оттогава не бил чувал нищо за родителите си. Това не го безпокояло твърде много, защото само от техните думи знаел, че са му родители; и понеже го били лъгали за толкова много други неща, сигурно са го излъгали и за това. Той беше много по-добре запознат със съдбата на едно племе от първи братовчеди, които скитали на север с цел да заблудят петролотърсачите, и по погрешка навлезли в Канада. Когато се опитали да се върнат, били спрени на границата от американските емиграционни власти, които не ги пуснали обратно — не можели да се върнат в страната, защото били червени.
Това беше страхотна шега, но доктор Данийка не се засмя, докато Йосарян не дойде при него след следващия полет и без наистина да се надява на успех, започна да настоява да бъде прехвърлен към земния персонал. Доктор Данийка се изкикоти веднъж и скоро отново потъна в собствените си проблеми: те включваха вожда Бял Полуовес, който цялата сутрин го бе канил да изкарат една индианска борба, и Йосарян, който тъкмо в този момент бе решил да полудее.
— Само си губиш времето — бе принуден да му каже доктор Данийка.
— Не можеш ли да отчислиш от летящия персонал луд човек?
— О, разбира се, трябва да го отчисля. Има правило, според което съм длъжен да отчислявам лудите.
— Тогава защо не ме отчислиш? Аз съм луд. Питай Клевинджър.
— Клевинджър ли? Къде е Клевинджър? Намери Клевинджър и аз ще го питам.
— Тогава питай когото и да е от другите. Те ще ти кажат колко съм луд.
— И те са луди.
— Тогава защо не ги отчислиш?
— А те защо не искат да ги отчисля?
— Защото са луди. Ето защо.
— Разбира се, че са луди — отвърна доктор Данийка. — Нали току-що ти казах, че са луди. Човек не може да остави луди хора да решават кой е луд и кой не, нали така?
Йосарян го погледна сериозно и реши да опита друг подход.
— Луд ли е Ор?
— Разбира се, че е луд — каза доктор Данийка.
— Можеш ли да го отчислиш?
— Мога, разбира се. Но той трябва да поиска от мен да го отчисля. Така е според правилника.
— Тогава защо той не поиска?
— Защото е луд каза доктор Данийка. — Трябва да е луд, щом продължава да извършва бойни полети, след като толкова пъти едва се отървава. Разбира се, че мога да отчисля Ор. Но най-напред трябва той да се обърне към мен.
Значи това е всичко, което трябва да направи, за да бъде отчислен?
— Това е всичко. Нека се обърне към мен.
— И тогава можеш да го отчислиш? — попита Йосарян.
— Не. Тогава не мога да го отчисля.
— Значи има някаква засечка?
— Разбира се, че има засечка — отвърна доктор Данийка. — Параграф 22. Всеки, който иска да бъде освободен от строева служба, не е луд.
Имаше само една засечка и това беше параграф 22 — според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят, но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участвува в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участвуваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участвуваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети, но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тая клауза в параграф 22 и подсвирна многозначително.