— Майлоу, аз ти говоря за едно малко момиче! — прекъсна го Йосарян с отчаяно нетърпение. — Не разбираш ли? Не искам да спя с нея. Искам да й помогна. Ти имаш дъщери. Тя е просто дете. Съвсем сама е в този град и няма никого, който да се погрижи за нея. Искам да я предпазя от зло. Не разбираш ли за какво ти говоря?
Майлоу разбра и се трогна дълбоко.
— Йосарян, аз се гордея с тебе — възкликна той с дълбоко вълнение, — наистина се гордея! Ти не знаеш колко се радвам да видя, че половият интерес не е всичко за тебе. Ти имаш принципи. Разбира се, че имам дъщери и напълно ми е ясно за какво говориш. Ще намерим това момиче. Не се тревожи. Ела с мен и ще намерим момичето, дори ако трябва да обърнем целия град наопаки. Хайде, ела.
Йосарян и Майлоу Майндърбайндър отидоха с бързата щабна кола на предприятия „М и М“ в Дирекцията на полицията, където разговаряха с един мургав, неспретнат полицейски комисар с тънки черни мустачки и разкопчана куртка, който тъкмо когато влязоха в кабинета му, се забавляваше с една дебела жена с брадавици и двойна гуша и който, приятно изненадан, поздрави Майлоу и започна да се кланя и така гнусно да раболепничи, сякаш Майлоу беше някакъв елегантен маркиз.
— Ах, marchese (маркиз), Майлоу — извика той, изразявайки демонстративно удоволствието си, като същевременно избутваше през вратата тлъстата, недоволна жена, без дори да погледне към нея, — защо не ми известихте, че ще дойдете? Щях, да устроя голям прием във ваша чест. Влезте, влезте, marchese. Вече почти никак не ни посещавате.
Майлоу знаеше, че няма нито миг за губене.
— Здравейте, Луиджи — каза той, като кимна така живо, че изглеждаше почти неучтиво. — Луиджи, нужна ми е вашата помощ. Моят приятел иска да намери едно момиче.
— Момиче ли, marchese — каза Луиджи, като замислено почеса лицето си. — Пълно е с момичета в Рим. За американски офицер не би трябвало да представлява трудност.
— Не, Луиджи, не разбирате. Отнася се за едно дванадесетгодишно девствено момиче, което той трябва да намери веднага.
— О, да, сега разбирам — каза Луиджи с проницателен израз. — За девствено момиче ще трябва малко време. Но ако той почака на последната спирка на автобуса, където се събират млади селски момичета, които търсят работа, аз…
— Луиджи, вие пак не разбирате — сряза го Майлоу с такова безцеремонно нетърпение, че лицето на полицейския комисар пламна. Той застана мирно и объркан, започна да закопчава униформата си. — Това момиче е приятелка, стара приятелка на семейството, и той иска да й помогне. Тя е просто дете. Тя е сама в града някъде и ние трябва да я намерим, преди някой да й стори зло. Разбирате ли сега? Луиджи, това е много важно за мен. Аз имам дъщеря на същата възраст като това момиченце и в този момент нищо на света няма по-голямо значение за мен, отколкото да спасим това бедно дете, преди да е твърде късно. Ще ни помогнете ли?
— Сега разбирам, marchese — каза Луиджи. — И ще направя всичко, което е по силите ми, за да я намерим. Но тази вечер аз съм почти без хора. Тази вечер всичките ми хора са заети — преследват продавачите на контрабанден тютюн.
— Контрабанден тютюн? — попита Майлоу.
— Майлоу — изблея слабо Йосарян с примиращо сърце, усещайки изведнъж, че всичко е загубено.
— Si, marchese — отговори Луиджи. — Толкова много печелят от незаконната продажба на тютюн, че е почти невъзможно да се спре контрабандата.
— Такава голяма печалба ли носи контрабандата на тютюн? — запита Майлоу с жив интерес. Ръждивите му вежди се повдигнаха жадно и ноздрите му почнаха да душат.
— Майлоу — му извика Йосарян. — Не ме забравяй.
— Si, marchese — потвърди Луиджи. — Печалбата от незаконна търговия с тютюн е много голяма. Контрабандата на тютюн е скандал в национален мащаб, marchese, истински национален позор.
— Действително ли е така? — попита Майлоу със загрижена усмивка и като омагьосан тръгна към вратата.
— Майлоу — изкрещя Йосарян и скочи стремително напред да го спре. — Майлоу, трябва да ми помогнеш.
— Контрабанден тютюн — обясни му Майлоу с лице, изкривено от епилептично сладострастие, като ожесточено се бореше да се измъкне през вратата. — Пусни ме да мина. Трябва да почна контрабанда на тютюн.
— Остани и ми помогни да я намеря — молеше се Йосарян. — Можеш утре да контрабандираш тютюн.
Но Майлоу беше оглушал и продължаваше да се блъска напред — не буйно, но непротивостоимо, сякаш бе изпаднал в сляпо подчинение на някаква натрапчива идея — и от конвулсивно потрепващата му уста течаха слюнки. Той стенеше спокойно като от някакво неопределено страдание и все повтаряше „контрабанден тютюн, контрабанден тютюн“. Йосарян, примирен, се дръпна настрана от вратата, когато видя, че е безполезно да се опитва да го увещава. Майлоу излетя като стрела. Полицейският комисар пак разкопча куртката си и презрително погледна Йосарян.